Кой е Пратеника Мухаммед (s)

Когато говорим за Мухаммед (s)- пратеника на Аллах изпратен към всички хора- ние говорим за най-великата личност в древната и съвременната история. Това твърдение, не е само празни думи. Затова всеки човек, който прочете неговата история и се запознае с морала и качествата му, които са далеч от религиозен фанатизъм и лични виждания, ще потвърди истинността на това наше твърдение. Нещо повече дори, то се потвърждава от немюсюлманите

  • Потеклото му
  • Раждането и детството на Мухаммед (s)
  • Описанието на Пратеника (s)

  • Потеклото му

    Той е човек с прякор Ебу Ел-Касим, който се казва Мухаммед, син на Абдуллах, който е син на Абдул-Мутталиб. Неговото потекло се връща към Аднан, който е син на Исмаил, а Исмаил е син на любимеца на Аллах Ибрахим (Аврам) /мира на Аллах да е върху тях/. Майка му се казва Амина- дъщеря на Уехб. Нейното потекло също се връща към Аднан, който е син на Исмаил, а Исмаил е син на любимеца на Аллах Ибрахим /мира на Аллах да е върху тях/.

    Пратеника (s) казва: „Аллах избра от потомството на Исмаил племето Кенане, и избра от Кенане племето Курейш, и избра от Курейш рода на Хашим, и избра мен от рода на Хашим.“ (Бухари и Муслим)

    Това е най-превъзходното потекло, което може да съществува на този свят, затова дори враговете на Мухаммед свидетелстват за превъзходството му. Най-прекрасен пример затова е главатаря на враговете на Мухаммед (s) Ебу Суфиян. Той потвърждава това пред владетеля на римляните Ираклий.

    Предава се от Абдуллах ибн Аббас /Аллах да е доволен от него/, че Пратеника (s) изпратил писмо до Ираклий, в което го призовава към Исляма. Отговорността да бъде доставено това писмо била възложена на Духейе Ел-Келби. Пратеника (s) му повелил да го предаде на управника на Басра, за да го предаде на Ираклий. Когато Аллах избавил Ираклий от войните на Персия, той от благодарност към Аллах извървял пеша разстоянието от град Хомс (Сирия) до Палестина и след като му било доставено писмото на Пратеника на Аллах, той прочитайки го казал: „Намерете ми някой от неговия народ, който да питам за Пратеника на Аллах.“ Разказва ибн Аббас: „Извести ме Ебу Суфиян, че е бил в Шам заедно с група от племето Курейш, които са отишли за да търгуват. Това се случва по време на примирие между Пратеника (s) и неверниците.

    Ебу Суфиян казал:

    „Срещнахме човека изпратен от Ираклий насред Шам и той ни заведе в Йерусалим и ни въведе при него. Той беше седнал на престола си и имаше корона на главата си, а около него бяха знатните хора на римската империя. Тогава той каза на Преводачите си: „Попитай ги кой от тях мисли, че е най-близък роднина с онзи човек, който мисли че е пратеник?“

    Ебу Суфиян разказва: Аз казах: „Аз съм му най-близкия роднина.“
    Ираклий каза: „Каква ти е родствената връзка с него?“
    Казах: „Той е мой първи братовчед. В този ден нямаше с кервана никой от рода на Абдул-Меннах , освен мен.“

    Ираклий каза: „Позволете му да се приближи.“ И заповяда на моите приятели да се наредят зад мен. След това каза на преводачите си: „Кажи на приятелите му, че аз питам този човек (Ебу Суфиян) за човек, който се мисли за Пратеник. Ако той излъже, те ще го вземат за лъжец.“

    Ебу Суфиян каза:

    „Кълна се в Аллах, ако не се срамувах от моите приятели и не се страхувах, че ще ме вземат за лъжец, щях да го излъжа, когато ме попита за Пратеника. В този момент от страх да не ми навреди лъжата, аз казах истината.“

    След това Ираклий каза: „Какво е потеклото на този човек сред вас?“ (т.е. от известно и благородно потекло ли е?), Отговорих: „Той е от най-благородното потекло.“, Каза: „Някой от вас преди него самопровъзгласявал ли се е за Пратеник?“, Отговорих: „Не“ , Каза: „Вие за лъжец ли го имахте, преди да се провъзгласи за Пратеник?“, Отговорих: „Не.“, Каза: „Има ли от дедите си човек, който да е бил владетел?“ Отговорих: „Не.“, Каза: „Знатните хора ли го следват или слабите?“

    Отговорих: „Слабите.“ (т.е. Повечето са слаби, бедни и немощни хора, които са унизени и презрени в обществото), Каза: „Последователите му намалят ли или се увеличават?“
    Отговорих: „Увеличават се.“, Каза: „Има ли някой да се е отказал от неговата религия, мразейки я, след като я бил приел?“, Отговорих: „Няма.“, Каза: „Този човек нарушава ли обещанието си?“, Отговорих: „Не, ние с него в момента сме в примирие и се страхуваме да не измени.“

    Казва Ебу Суфиян:

    „Не можах да добавя и една дума с която да го унижа и да се предпазя от нейното лошо влияние върху мен, освен тази.“
    След това Ираклий каза: „Има ли война между вас?“, Отговорих: „Да.“, Ираклий каза: „Той ли е започнал да воюва с вас или вие с него?“, Отговорих: „Беше с променящ се характер, понякога ние, а друг път той.“, Ираклий каза: „Какво ви повелява?“, Отговорих: „Повелява ни да обожаваме единствено Аллах и да не съдружаваме с Него нищо, и ни забранява да обожаваме онова, което обожаваха предците ни., Повелява ни да изпълняваме молитвата намаз, да даваме садака, да си пазим целомъдрието, да спазваме обета и да връщаме повереното.“, След като Ираклий чу това, той каза на преводачите си: „Кажете му: „Аз те питах за потеклото му сред вас, и ти ми каза, че е от благородно потекло и е от самите вас, а Пратениците биват изпращани от потеклото на самия народ.

    Попитах те, дали друг преди него се е провъзгласявал за пратеник, а ти каза не. Ако беше се провъзгласил друг човек преди него щях да си кажа: „Това е човек, който следва словата на предишни хора.“
    Попитах те, дали сте го вземали за лъжец преди да се провъзгласи за пратеник, и ти каза не. От тези думи аз узнах, че той не е лъгал хората, а как ли тогава ще лъже за Аллах.
    Попитах те дали от предците му има владетели, и ти каза не. Аз тогава си казах: „Ако е имало владетели от предците му, той щеше да търси да си възвърне властта на дедите си.“
    Попитах те, кои хора го следват- знатните или слабите, бедните и немощните, и ти ми каза слабите. Тогава си казах: „Именно това са хората, които следват пратениците.“
    Попитах те, дали се увеличават или намалят, и ти ми каза, че се увеличават. Така е с вярата, докато се достигне пълнотата ѝ.
    Попитах те, дали някой да се е отказал от неговата религия, мразейки я, след като я бил приел, и ти ми отговори с не. Така е с вярата, когато се установи в сърцето, тя не отблъсква никой и не го води до омраза.“ Попитах те, дали е нарушавал обещанието си, и ти каза не. А пратениците не нарушават обещанията си. Попитах те, той ли първи започваше да воюва с вас или вие, и ти ми каза, че и той започвал война с вас, т.е. че понякога вие я започвате, а друг път той. По този начин пратениците биват изпитвани и за тях е вечната награда.
    Попитах те, какво ви повелява, и ти ми отговори, че ви повелява да обожавате единствено Аллах и да не съдружавате с Него нищо, и ви забранява да обожаваме онова, което обожаваха предците ви. Повелява ви да изпълнявате молитвата намаз, да давате садака, да си пазите целомъдрието, да спазвате обета и да връщате повереното.

    Ираклий каза: „Това е описанието на пророка, за който бях в очакване да се появи. Но аз не мисля, че той е от самите вас, а ако това което казваш е истина, аз съм сигурен, че той скоро ще завладее мястото на което са стъпили моите два крака в момента. Аз искам да отида при него за да се срещна с него. И ако в този момент аз бях до него, щях да му бъда в услуга, щях да го последвам безпристрастно и да се подчиня напълно на онова, с което е дошъл.“

    Ебу Суфиян разказва:

    „След това повели на подчинените си да му донесат писмото от Пратеника на Аллах (s) и да му го прочетат, а в него пишеше следното:

    С името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния
    От раба на Аллах и Неговия Пратеник Мухаммед
    До императора на римляните Ираклий
    Мир за онзи, който последва напътствието…
    Както следва: Аз те призовавам с призива на Исляма (призива на Исляма е да се изрекат двете свидетелства), приеми Исляма и ще се спасиш (т.е. от вечното пребиваване в огъня на Ада). Приеми Исляма и Аллах ще ти въздаде двойна награда. А ако откажеш, за теб ще има грях, като греха на онези, които те последват. „Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”
    (Али Имран: 64)

    Ебу Суфиян продължава да разказва:

    След като Ираклий приключи с изказването си, хората около него от знаменците на римляните започнаха да надигат глас и да вдигат силен шум, затова аз не разбрах какво говореха. После той заповяда да бъдем изведени. Когато ни изведоха, аз останах насаме с приятелите си и им казах: „Той взе за нещо велико делото на ибн Еби Кебшех,
    (С тези думи цели Мухаммед (s), защото Ебу Кебше е един от дедите му, който е отказал да последва Курейш и странял от обожанието на Идолите.) този човек е императора на римляните и въпреки това той се страхува от този пророк!!!“

    Ебу Суфиян продължава:

    „Кълна се в Аллах, аз не преставам да бъда унижен и сигурен в това, че делото на Мухаммед ще се изяви и Аллах ще вкара в моето сърце Исляма, дори аз да ненавиждам това.“ (Бухари и Муслим)

  • Раждането и детството на Мухаммед (s)

    Мухаммед (s) е роден през 571 година и е от племето Курейш, което било най-знаменитото и най-уважавано племе в град Мекка. Този град, по това време е бил религиозната столица за Арабския полуостров. В него се намира Кябето, което е построено от Ибрахим и неговият син Исмаил, и към което, дори по това време хората са ходили да извършват поклонението хадж.
    Баща му е умрял, когато е бил в утробата на майка си. Не дълго след раждането му умира и майка му, и той израсна като сирак.
    В началото е бил под попечителството на дядо си Абдул-Мутталиб, но не след дълго и той умрял.

    Тогава попечителството се прехвърлило към чичо му Ебу Талиб. Неговото племе било от племената, които правели идоли от дърво, камък и злато. Поставяли ги около кябето и ги обожавали така, както само Аллах се обожава. Те са вярвали, че тези идоли имат способността да им помагат или навредят. Живота на тази велика личност, бил изпълнен с искреност и доверие. Той бил далеч от измамата, лъжата, измяната и предателството, затова неговия народ го наричали Ел-Емин (Доверения) и оставяли вещите си при него за да им ги пази, когато тръгвали на път.

    Също така му казвали Ес-Садик (Правдивия), заради праведноста и истинността на думите, които той изричал. Той бил с прекрасен морал, ясен и красноречив език. Обичал доброто за всички хора, затова и народа му го обичали. Той бил почитан от всеки човек и имал прекрасен външен вид, от който се възхищавали всички други хора. Той бил с прекрасно поведение и външен вид в пълния им смисъл.
    Всевишния Аллах казва за него: „Ти наистина имаш велик нрав.“ (Ель-Калем: 4)

    За него пише (Томас Карлайл) в книгата си „Герои“ следното:

    „Явно се забелязва още от ранната детска възраст на Мухаммед (s), че е бил умен младеж, затова неговия народ го назовавали като (Доверения) т.е. правдив човек, с правдиви думи, мисли и действия, който отдава правото на всеки и всичко. Те забелязали, че във всяка дума, която излиза от устата му, има впечатляващи мъдрости. Аз узнах за него, че той е мълчал много, когато нямало нужда да се говори, а когато е говорел, е говорел с разумни и мъдри слова. Виждаме, че през целия си живот е бил с утвърдени принципи, твърда решителност и цялостна загриженост за всички хора. Той е бил благороден, праведен, състрадателен, благочестив, добродетелен и либерален. И макар да е бил много сериозен и верен човек, той е бил с лек и нежен характер, отстъпчив, с винаги усмихнато лице, с добро съжителство и е бил приятен събеседник.

    Нещо повече, той е бил човек на веселите шеги и закачки. Накратко е бил личност с постоянна усмивка на устата, която произлизала от дълбините на неговото правдиво и искрено сърце. И макар да не е бил на училище, и да не е бил под възпитанието на учител –а той няма нужда от това- е бил много интелигентен с огромно сърце и реалистична интуиция. Той е човека, който сам изпълнил възложеното му дело наред пустинните дълбини.“

    Преди да бъде изпратен като пратеник, Мухаммед (s) обичал уединението. Така той прекарвал дълги нощи в богослужения в пещерата Хира далеч от всички хора. По този начин се опазил от неприличните неща, които вършел неговия народ. Той никога не е пил алкохол, никога не е обожавал идолите, никога не се е заклевал в тях и никога не е колил курбан за тях. Той е бил младо, разумно и осъзнато момче, което пасяло овцете на хората в Мекка.

    Пратеника (s) казва: „Всеки пророк, изпратен от Аллах е пасъл овце.“ Сподвижниците му казаха: „И ти ли?“ А той (s) отговорил: „Да. Аз пасях овцете на меканците за няколко части от динара.“ (Бухари)

    След като Пратеника (s) навършил четиридесет годишна възраст, му било низпослано първото откровение от небесата. Това се случило докато той извършвал богослужения в пещерата Хира, която се намира в град Мекка.

    Майката на вярващите и съпруга на Пратеника (s)- Айша /Аллах да е доволен от нея/ разказва:

    „Първото откровение се яви на Пратеника на Аллах, като истинско видение в съня му.
    Виденията го спохождаха толкова ясно, колкото ясно се пуква зората. После предпочиташе да се уединява и да се усамотява в пещерата Хира. Дни и нощи оставаше да се занимава с благочестиви дела – т.е. да служи на Аллах – преди отново да се върне при семейството си. За целта се запасяваше с необходимото. После се връщаше при Хатиджа и пак се запасяваше. Това го вършеше многократно, докато в пещерата Хира го споходи истината.

    При него е дошъл ангела (меляйкето) Джибрил (мир нему) и му казал: Чети! Не мога да чета– отвърнал той.– Сграбчи ме – разказва Пророка, – притисна ме, докато останах без сили, после ме пусна и повтори:Чети!
    Аз отвърнах: Не мога да чета. – Пак ме сграбчи, притисна ме отново, докато останах без сили, после ме пусна и каза:Чети! Отвърнах:Не мога да чета. Хвана ме, притисна ме за трети път, после ме пусна и каза: „Чети в името на твоя Повелител, Който сътвори – сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Повелител е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел.”

    След това Пратеника на Аллах се върнал вкъщи и целият треперел. Влязъл при съпругата си Хатидже бинту Хувейлид (Аллах да е доволен от нея) и извикал: „Загърнете ме, загърнете ме!“Загърнали го; ужасът му отминал и той казал на Хатидже:„Страхувах се за себе си.”А тя му отвърнала:

    „Не, кълна се в Аллах! Той никога няма да те изостави. Поддържаш роднинските връзки, жертваш се за другите, подкрепяш слабия, почиташ гости, защитаваш имащия право.”


    После Хатиджа го завела при Уарака ибн Неуфел ибн Есед ибн Абдул-Изза – неин първи братовчед по бащина линия. През невежеството приел християнството, пишел на староеврейски и преписвал от Евангелието това, което Аллах е пожелал да преписва. Уарака бил възрастен и сляп. Хадиджа му рекла:Братовчеде! Чуй какво ще ти каже синът на твоя брат!
    Уарака попитал Мухаммед (s):Сине на брат ми, какво видя?

    Пратеника на Аллах му разказал какво е видял. Тогава Уарака му рекъл:Това е откровението, което Аллах низпосла на Муса (Мойсей). О, де да бях по-силен и по-млад! Де да можех да поживея повече, защото твоят народ ще те прогони.
    Пратеника на Аллах се учудил:Ще ме прогонят ли?, А Уарака му отвърнал: Да! Досега не е идвал човек, който да донесе онова, което ти донесе, и да не го смятат за враг. Ако доживея до този твой ден, аз ще бъда на твоя страна и ще те подкрепя.
    Не след дълго Уарака починал.“ (Бухари и Муслим)
    Знаменията, които споменахме по-горе в разказа на Айша, бяха първото откровение, спуснато на Мухаммед (s). След това бяха му низпослани следните слова на Всевишния Аллах: „О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай, и твоя Господ възвеличавай, и дрехите си почиствай, и скверността отбягвай.“ (ЕЛ-Мудессир: 1-5)
    Тази сура (глава) беше началото на неговото пратеничество и призив.

    След низпославането ѝ, той заяви явно, че е изпратен от Аллах и започна да призовава народа си в Мекка. Разбира се, той се сблъска с огромна непримиримост и неприемственост от страна на неговия народ. Това се случи, защото той ги призовава към нещо много странно за тях, което обхваща всичките свери на живота им- религиозна, политическа, икономическа и обществена. Неговия призив не беше съсредоточен само върху единобожието в Аллах и изоставянето на съдружаването с Аллах (езичеството). Този призив обхващаше техните удоволствия, богатство и самохвалство. Така Аллах им възбрани лихвата, прелюбодеянието, хазарта и алкохола. Също така този призив обхващаше пълната справедливост между хората според която, хората са равни и единственото мерило при Аллах е богобоязанта. А как да приеме племето Курейш тази справедливост, след като те са най-извисените сред арабите и не приемат равенство с никого. По този начин нещата преминаха от отхвърляне и неприемане на този призив към нанасяне на щети върху Пратеника (s) чрез ругаене, клеветене, обиждане и още много лъжи, като това, че е лъжец, магьосник, гадател и луд. Те го клеветяха с всевъзможни неща, за да възпрат хората от призива му и да подмамят неразумно мислещите хора сред тях. Абдуллах ибн Мес‘уд /Аллах да е доволен от него/ разказва:

    „Пратеника на Аллах (s) отслужваше молитвата намаз до свещения дом Кябе, а част от Курейшите седяха в близост до него. Един от тях рече на останалите: „Виждате ли тази гледка! Кой от вас ще донесе родовата ципа на камилата, която закла еди- кой си род, за да я сложи на гърба на Мухаммед. Когато той прилепи чело на земята в поклона суджуд. И веднага тръгна най-злорадния от тях (Укбе ибн Абу Муийт), донесе я и зачака. Когато Пророка (s) прилепи челото си на земята, той му я сложи на гърба, между раменете му. Пророка (s) остана в положение на седжде, а те се забавляваха и клатушкаха от силния смях в който изпаднаха. Един човек отиде при Фатима -която беше още малко момиче- и я извести за станалото. Тя тичайки дойде при Пратеника (s), завари го в положение на седжде, премахна ципата от него и започна да обижда извършителите.“ (Бухари)

    Казва Муниб Ел- Езедий: „Чух Пратеника (s) да казва по време на невежеството: „Ей, хора, кажете „Няма друг бог достоен да се обожава, освен Аллах“ (Ля иляхе илляллах), за да сполучите.“ След тези думи някои от хората му се изплюха в лицето, други го нахвърлиха с пръст, а трети го наругаха. Това се случи по обяд. Тогава дойде едно момиче с голям съд пълен с вода, изми лицето и ръцете му, а той каза: „Ей, дъщеричке, не се страхувай от бедност и унижение за баща си.“ (Ель-Муаджем Ель-Кебир, на Ет-Таберани)

    Урвету ибн Ез-Зубейр казва: „Поисках от Абдуллах ибн Амир ибн Ел-Аас да ме извести за най-тежкото изтезание, на което съдружаващите са били подложили Пратеника на Аллах (s), и той ми каза: „Дойде Укбе бин Ебу Муит при Пратеника (s), докато отслужваше една от молитвите си при свещения дом Кябе. Хвана дрехата му, уви я около врата му и започна да го души много силно. В този момент дойде Ебу Бекр, хвана го за рамото и го отблъсна от Пратеника (s) след това каза: „Нима ще убиете човек, който казва, че неговия Господар е Аллах, след като е дошъл при вас с явни доводи?“ (Бухари)

    И всичките тези неща не възпряха Пратеника на Аллах (s) от призива му. Той продължи да призовава към Исляма племената в Мекка и хората идващи на хадж. По този начин повярваха в него няколко човека от жителите на град Медина. Те му дадоха обет да го подкрепят и предпазят от злонамерените хора, ако той отиде при тях в Медина. Така той изпрати с тях към Медина Мус‘аб ибн Умейр, за да ги научи на ученията в Исляма. След дългото преследване и многото трудности, които претърпя Пратеника (s) и неговите сподвижници в Мекка, Аллах им позволи да се преселят към град Медина. Когато пристигнаха, те бяха посрещнати от мединците по един прекрасен начин.

    Така той, и сподвижниците му се установиха в този град, и той стана основа на неговия призив и столица на Ислямската държава. След като Мухаммед (s) се установи в Медина, започна да научава хората на Корана и на религиозните задължения. Без съмнение, тези хора се повлияха силно от благородния нрав и прекрасните качества на Пратеника (s) и това беше основната причина, те да го заобичат повече отколкото обичат самите себе си. По този начин, те се надпреварваха да бъдат в негова услуга и даваха най-скъпото за тях да му помогнат в начинанието. Ето така, те живееха в една вярваща общност, която беше потопена в щастие, в която се появиха и заложиха обичта, помирението и братството при всеки един от членовете ѝ. По този начин се достигна до пълно равенство между богатия и бедния, знаменития и обикновения, белия и черния, арабина и чужденеца. А как да не се постигне това равенство, когато Исляма прави разлика между хората само според богобоязанта в сърцата. След като отмина една година от преселението му, започнаха да се проявяват вражески отношения от страна на неговия народ, които бяха силно разярени от преуспелия му призив. Така се достигна и до първата битка в Исляма- битката Бедр-, която се състоя при пълно неравенство от страна на численост и боеприпаси. Броя на мюсюлманите в нея беше 314 мъже, а броя на съдружаващите 1000 войни. Но въпреки това, Аллах подкрепи Неговия Пратеник и вярващите, и те разгромиха тази огромна войска. След тази война се състояха още няколко войни между мюсюлманите и езичниците от Мекка. След като отминаха осем години от преселението, Пратеника (s) успя да събере 10 000‘на войска, с която да завладее Мекка и да разгроми неговия народ, който дълги години му вредеше по най- различни начини и наказваше последователите му с жестоки наказания, докато ги принуди да изоставят домовете, града и децата си, и да се преселят. Това беше огромната победа за Пратеника и неговите сподвижници. Тази година се нарича годината на победата.
    Всевишния Аллах казва: „Когато дойде подкрепата на Аллах и победата, и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах, прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието.“ (Ен-Неср: 1-3)

    След като Пратеника (s) беше в подножието на град Мекка, заедно с 10 000 си войска, събра жителите на този град и им каза: „Какво мислите, че ще направя с вас?“ Отговориха: „Добро, благородни братко и син на благороден брат.“ Той (s) каза: „Отивайте си, вие сте свободни.“ (Сунен Ель-Бейхаки Ель-Кубра)

    Това негово дело, беше причина много от хората да приемат Исляма. След това Пратеника (s) се върна към Медина. Не мина дълго време и той се отправи заедно със сто и четиринадесет хиляди от сподвижниците си към Мекка, за да извършат хадж. Този хадж се нарича „Прощалния Хадж“, защото той, беше като прощален за мюсюлманите поради близостта на раздялата им с техния любимец Мухаммед (s).

    Той умря единадесетата година след преселението на 12 Рабиу-с-сани- понеделник в гр. Медина и беше погребан в този град. Мюсюлманите бяха силно потресени от смъртта му, до такава степен, че част от сподвижниците му, като Омар ибн Ел-Хаттаб не повярваха, че той е мъртъв. Затова Омар каза:
    „Който каже, че Мухаммед е мъртъв, ще му отрежа главата.“

    Когато Ебу Бекр чу тези думи, стана и прочете следните слова, на Всевишния Аллах: „Мухаммед е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните.“ (Али Имран: 144)

    Чувайки това знамение, Омар се успокои и замълча.
    Пратеника (s) умря на шейсет и три години, от тях четиридесет години прекара в Мекка преди да стане Пратеник, 13 години в Мекка призоваваше към единобожие, след като стана Пратеник (от навършването му на 40 год. до 53 годишна възраст) и след това прекара 10 години в гр. Медина след като се пресели към него. Докато беше в Медина му се низпосла от Аллах целия Коран и Аллах изпълни своята благодат за хората завършвайки изцяло религията.

    Д-р Густав Льобон пише в книгата си „Арабската цивилизация“ следното:


    „Ако сравняваш хората по ценността на делата им ще намериш, че Мухаммед (s) е най- великия човек в цялата история. И макар учените по история на запада да бяха изпълнени със сляпо религиозно следване и фанатизъм, много от тях признаха превъзходството на Мухаммед.“

  • Описанието на Пратеника (s)

    Той беше висок с широки рамене и коса, която достигаше до мекото на ушите му. Беше човека с най-хубаво лице и с най-хубаво телосложение. Не беше много дълъг, нито къс. Кожата му не беше нито много бяла, нито много черна, а косата му нито беше много къдрава, нито напълно изправена. Беше със сияйно бяло лице, като че ли беше изваяно от сребро. Той притежаваше най-блестящия цвят, потта му беше като перли, а брадата му беше много гъста.

    Веднъж Джабир ибн Семурах беше попитан дали лицето на Пратеника (s) е било продълговато като меч, а той отговорил: „То беше като слънцето и луната и беше заоблено.“ (Муслим)

    Той беше с голяма уста, продълговати очи и слаби пети. Беше умерено бял, среден на ръст, нито дебел, нито слаб. Беше със здрави ръце, крака и голяма длан. Енес /Аллах да е доволен от него/ казва: „Не съм докоснал коприна, която да бъде по-нежна от дланта на Пратеника (s), и не съм помирисал миск или парфюм, който да има по-добра миризма, от миризмата на Пратеника на Аллах (s).“ (Бухари и Муслим)