От предишните небесни книги:

Предава се от Ата ибн Йесар, че е казал:
„Срещнах Абдуллах ибн Амр ибн Ел-Аас /Аллах да е доволен и от двамата/ и му казах: „Извести ме за описанието на Пратеника на Аллах Мухаммед в Тората (Книгата низпослана на Мойсей)?“, а той ми отговори: „Ще те известя, той е описан в Тората с част от описанията споменати в Корана: „О, пророче, ние те изпратихме като свидетел, благовестител, предопредител и пазител за неграмотните. Ти си Мой раб и Пратеник, назовах те уповаващия.

Той не е груб с жестоко сърце, нито повишаващ глас насред пазарите. И не отвръща на злината със злина, а извинява и опрощава. И аз няма да му отнема душата, докато не вкарам в правия път изкривената общност, и те не кажат „Няма друг бог, достоен да се обожава с искреност, освен Аллах“ (Ля иляхе илляллах). Аз ще разтворя с него слепите погледи, глухите уши и запечатаните сърца.“ (Бухари и Муслим)

Проф. Абдул-Ехад Дауд казва:
„...аз ще се опитам по време на дискусията ми, да се придържам към откъси от Библията, в които почти не се допуска оспорване от езикова гледна точка. И не съм черпил информация от латинците, гърците и арамейците, защото това е напълно безполезно. Но аз просто цитирам по-долу в текста същите думи от коригираната версия на Библията, издадена от Британското и чуждестранно библейско общество. Нека заедно да прочетем следните текстове от Стария завет- „Второзаконието“ (Глава 18,; строфа 18): „Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.“

Ако приемем, че тези думи не се отнасят за „Мухаммед“, това значи, че те не са реални и няма полза от тях. А всъщност, месията Исус, никога не е казвал, че те се отнасят за него, дори и неговите ученици бяха на същото убеждение и с нетърпение очакваха да се завърне месията, за да потвърди това пратеничество (т.е. пратеничеството на Мухаммед (s)). И до ден днешен това е истина и няма съмнение в него, защото първата поява на Месията, не е нещото, което се съдържа в думите: „Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе“. Също така и повторната поява на Месията на земята, е абсурдно да се съдържа в тези думи от Библията...И също както вярват последователите на Месията (християните), той ще се завърне като съдник, а не като пратеник дошъл с небесна книга.“ А обещанието в горния цитат се отнася за човек, който ще дойде с нови шериатски постановления (божествени закони), низпослани от небесата, които ще излъчват сияеща светлина изпод десницата му.“

И за да бъдем още по-убедени в този Пратеник, за който е обещано, че ще се появи, ще споменем и цитати от книгата низпослана на Муса (Мойсей), които във всички случаи допринасят голяма полза, когато говорим за появата на сияеща светлина от Фаран- Планинската Пустиня на Мекка.

На друго място в Книга „Битие“; Глава: 21; строфа: 21, се споменава следното: „и майка му, му взе жена от Египетската земя.“ И така второто дете на Исмаил, е Кидар „Аднан“, към който се връща произхода на арабите, които по това време са се заселили в планините „Фаран“, а след това се установяват там и тази местност става тяхна родина.

И ако наистина е така, както е известно на всички, че Мухаммед е от потеклото на Исмаил (Син на Авраам), и на сина му Аднан, и ако след това е изпратен като пратеник насред планините“ Фаран“ , и ако след това е превзел Мекка с десет хилядна войска от светци (вярващи негови последователи), и е дошъл с огъня на шериата (божествения закон) при неговия народ, това не значи ли, че пророчеството, цитирано по-горе се е буквално осъществило в този момент?!..

След това строфите с които ни известява пророка Авакуб са нещо, на което е редно да се обърне внимание, защото в тях се споменава следното: „Величието на светеца, който ще се появи от планините Фаран, ще покрие небесата и земята и ще ги изпълни с възхвала (хамд) и прослава.“

Тук думата възхвала има много важно значение, защото името Мухаммед произлиза от думата (хамд) възхвала и то означава Възхвален. И наред с това. арабите са онези, които живеят в планините Фаран и на тях им е било обещано да им бъде спуснато откровение от Аллах, както се споменава: „Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински. Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите. Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен, против враговете Си.“ (Исаия; Глава:42; строфи 11,12,13)

Също в друга строфа на Исаия 21/ 13-17 се споменава следното:
„Пророчество за Арабия. — В гората Арабийска нощувайте, кервани дедански. Жители на Темайската земя, носете вода да посрещнете жадните; с хляб срещайте бежанците; защото те бягат от мечове, от гол меч, от изопнат лък и от жестокостта на война. Защото тъй ми каза Господ: още година, равна на наемнишка година, — и всичката слава на Кидар ще изчезне, и у храбрите синове на Кидар ще останат не много лъкове: тъй казва Господ, Бог Израилев.“

За повече информация в тази насока четете строфите от свитъците на Исаия, в които се говори за „появата на светлината на Аллах (Бог), която ще се появи от Фаран.

След като Исмаил е живял в планините Фаран, и там му се е родил неговия син Кидар, и те двамата са най-далечните прадеди и предци на арабите, и след като е било предписано пророчеството спуснато от Аллах да е за децата на Кидар (Аднан), и след като децата на Кидар са приели това пророчество, което е било спуснато в Мекка в чест на олтара на Бог (Кябе), и след като целия свят е бил потънал в тъмнина (заблуда и съдружаване), и след като на това свещено място е била спусната светлината (напътствието) на Господаря, и след като всичката тази победа, е била за Кидар, и след като от тях са хората с изопнати лъкове, и след като всичките идоли в Мекка са изчезнали в рамките на една година, чрез голи мечове и изопнати лъкове, след всичко това е редно да се запитаме; Може ли това пророчество и тези строфи от Исаята да се отнасят за друг човек, освен за човека от Фаран- Мухаммед?! ( Авакум / Глава: 3 , трето изречение ( 3 ))

И така Мухаммед е от потеклото на Исмаил и от синовете на Кидар, които са живели във Фаран. Той е единствения пратеник, който е изпратен за да оповести божественото откровение на арабите, във време, в което тъмнината на заблудата била обхванала целия свят. Така този човек станал причина да бъде озарен Фаран (Мекка) със светлината на божественото напътствие. А Мекка е единственият град, в който се намира дома на Аллах (Кябе). А именно Мухаммед е онзи, който беше прогонен от народа си и беше принуден да напусне Мекка, бягайки от извадените саби и заредените лъкове на внуците на Кидар, и след като отмина година, откакто Мухаммед се е преселил от Мекка за Медина, той отново се среща с потомците на Кидар при битката Бедр- първата битка между Мухаммед и Меканците. В тази битка Кидар бяха разгромени от Мухаммед и величието на Кидар (които са воювали с лъкове) започна да угасва. Сега ако кажем, че в тези текстове не се описват изброените пророци до тук включително и Мухаммед, това означава, че низпославането на откровение и пророчеството още не са приключили и тепърва предстои да се реализират?!... А в думите (Дома на Аллах, в който се слави Неговото име), който се споменава в глава 60; строфа 7 от библията, се има в предвид Джамията Харам, която се намира в Мекка, а не църквата на Месията Христос, както си мислят тълкувателите при християните. Що се отнася до синовете на Кидар, за които се говори в седма глава от библията, не всички те са се присъединили към течението на църквата на Христос. Истината е, че съседните села до Кидар и нейните жители са единствените, които в това време не са били засегнати от учението на Църквата на Христос.

Що се отнася до споменатите във второзаконието (33 глава) десетки хиляди светии, които са от изключително важно значение: “Господ дойде от Синай, откри им се от Сеир, възсия от планина Фаран и вървеше с десетки хиляди светии; отдясно Му беше огънят на закона- шериата.“,
дори да прочетеш всичките исторически книги, които говорят за Фаран, няма да намериш друга случка, която да се свързва с това изречение от стария завет, освен случката на Пророка Мухаммед, когато завладява Мекка с 10 000 вярващи от последователите си в гр. Медина и след това се завръща в Мекка (при дома на Аллах) със закон (шериат) в дясната си ръка, който изпепелява всички останали закони (шериати). Наистина (Закрилникът) и истинския дух, за който ни известява Иса (Исус) няма как да бъде друг освен Мухаммед. И в никакъв случай не можем да приемем, че Иса е светия дух, както се споменава в богословските теологии при християните, защото Месията казва: „Редно е аз да отида далеч от вас, защото ако не отида далеч от вас, няма да дойде при вас закрилникът, а когато аз отида далеч, самия аз ще бъда причина той да бъде изпратен.“

Тези думи напълно ясно ни посочват, че за да се появи закрилникът, Месията трябвало да бъде далеч и също така ни посочват, че закрилника не е бил до Исус при произнасянето на тези думи. Сега може ли да приемем, че Христос и светия дух са две различни неща, лишени едно от друго имайки предвид, че появата на светия дух е пряко свързана с изчезването на Исус? И наред с всичко това, начина, по който Месията описва това ни кара да си мислим, че той е човек, като всички хора, а не дух: „Ако той беше дух, нямаше да говори за себе си, а щеше да предава на хората онова, което чуваше (от Бог).“ Сега може ли да си представим, че Аллах (Бог) и светия дух (Исус) са две неща, които съществуват и са отличени от останалите, и че светия дух говори сам за себе си и предава всяко нещо, което му е дадено като откровение от Аллах?!

Думите на Месията ясно поясняват, че част от пратениците, които Аллах изпрати, ги назовава с духа на истината. По същия начин, Аллах описва в Корана Мухаммед (s) казвайки:

„Да, той донесе истината и потвърди пратениците.“ (Ес-саффат: 37)