Безпристрастни изказвания на хора, които оказват чест на Мухаммед
Немският поет Йохан Волфганг Гьоте
пише:
„Търсех в историята най-съвършения човешки пример и намерих, че това е арабския пророк Мухаммед.“
Проф. Кийт Мур
пише в книгата си The human developing:
„Аз не намирам никаква трудност в това, да приема, че Корана е словото на Аллах. Наистина описанието на ембриона в Корана, е невъзможно да бъде базирано на научни изследвания, защото, то е от седми век.
Затова единственият разумен извод се съдържа в това, че описанието му е спуснато, като откровение от Аллах към Мухаммед.“
Уилям Дюрант
пише в книгата си „История на цивилизацията“ в том №11 следното: „
Ако съдим по-величието и това, кой човек има най-велик ефект при хората, то е редно да кажем: „Наистина пратеника на мюсюлманите, е най-великия човек в историята. Той възпря урагана на фанатизма и издигна над християнството, юдеизма и религията на народа си, религия, която е лесна, ясна и силна. Тази религия успя да оцелее и до наши дни и тя притежава най-голямата сила.“
Георги де Тулс
пише в книгата си „Живота“:
„Наистина съмнението в пратеничеството на Мухаммед, е съмнение в божествената сила, която обхваща всички творения.“
Ученият Уелс
пише в книгата си „Истинността на пророка“ следното:
„Най-трогателното доказателство за истинността на Пратеника, се съдържа в това, че първите, които са повярвали в него са били семейството му и най-близките хора до него. А именно те знаеха всички негови тайни, и ако имаха дори най-малко съмнение в истинността на това, което казва, те нямаше да повярват в него.“
Ориенталиста Хил
пише в книгата си „Арабската цивилизация“ следното:
„Не познаваме в историята религия, която да се е разпространила с такава огромна бързина като Исляма, и да е променила света, така както го е променил Исляма. Той извиси Мухаммед от цялата общност и показа как да се обожава Аллах на земята. Той постави основите на справедливостта и социалното равенство. Той наложи закона, реда, послушанието и уважението при народи, които не познаваха друго освен хаоса.“
Испанския ориенталист Жан Люк
пише в книгата си „Арабите“ следното:
„Не може да се опише живота на Мухаммед с по-добро описание от описанието, с което го описва Аллах в Корана: „И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.“ (Ель- Енбийя: 107)
И наистина Мухаммед е милост за световете, затова лично аз му отправям благослов с копнеж и тъга.“
Бърнард Шоу
споменава в книгата си „Исляма след сто години“ следното:
„Наистина целия свят ще приеме Исляма, но не с истинското му име, а с псевдонима му. И ще дойде време, в което запада ще прегърнат Исляма, макар преди това векове наред да са чели литература изпълнена с лъжи за Исляма. Аз вече съм написал книга за Мухаммед, обаче тя беше конфискувана, поради това, че е в противоречие с британската традиция.“