Част от морала на Пратеника

• Близостта му с неговите сподвижници и друженето с тях:

  Нещото, което най-много ни помага да узнаем за близостта, която имаше с обкръжението си, е запознаването ни с неговия живот като цяло, който е изпълнен с лични и обществени случки и ситуации. Именно заради това, Пратеника (s) е прекрасен образец, който подобава да бъде следван във всички свери на живота. Джерир ибн Абдуллах казва: „От как приех Исляма, Пратеника на Аллах (s) никога не ми обърна гръб, и винаги когато ме погледнеше, ми се усмихваше. Веднъж му се оплаках, че не мога да яздя кон, а той ме удари с ръката си по гърдите и каза: „О, Аллах, научи го да язди и го направи да е напътен и да следва напътствието.“ (Бухари и Муслим)

  От доказателствата за близостта му с тях е това, че той се шегуваше с тях и ги разсмиваше. Енес ибн Малик /Аллах да е доволен от него/ разказва: „Пратеника на Аллах (s) беше човека с най-прекрасния нрав. Аз имах брат на име Ебу Умейр, който беше мъничък. И всеки път когато Пратеника на Аллах го видеше му казваше: „Ей, Ебу Умейр какво направи Ен-Нугайр (врабчето).“ И така Пратеника (s) си играеше с него.“ (Бухари и Муслим)

  Нещо повече дори, той не се шегуваше само на думи, но и с делата си. Предава се от Енес бин Малик, че е казал: „Имаше един бедуин на име Захир ибн Хизам, който подаряваше на пророка (s) подаръци от пустинята (като плодове, мляко и т.н.). И когато този човек си тръгнеше Пратеника (s) му подаряваше нещо от града и му помагаше да се задене казвайки: „Наистина Захид е бедуин и ние се възползваме от това, а ние сме от жителите на Медина.“ Веднъж докато Захид продаваше продукцията си, при него дойде Пратеника (s) и го прегърна отзад, без да го види. Захид каза: „Пусни ме, кой си ти?“ Обръщайки се, той видя, че зад него е Пратеника (s) и прилепи гърба си до неговите гърди.“ Пратеника (s) започна да се шегува казвайки: „Кой ще купи този роб?“ Захид му каза: „Аз не съм търсен о, Пратенико на Аллах?! Той (s) му каза: „Но при Аллах си търсен.“ Или може би каза: „Ти си много скъп при Аллах.“ (ибн Хиббан)

  Той (s) се съветваше със сподвижниците си във всяко нещо, за което нямаше низпослано откровение от Аллах. Ебу Хурейра /Аллах да е доволен от него/ казва: „Не съм видял никой друг да се съветва толкова много със сподвижниците си, колкото Пратеника на Аллах (s). (Тирмизи)

• Той (s) посещаваше болния, независимо дали беше мюсюлманин или немюсюлманин:

  Винаги, когато Пратеника (s) не виждаше някой от сподвижниците си, той разпитваше за него и ако бe болен, го посещаваше заедно със сподвижниците, които бяха около него в този момент. И не само това, неговите посещения на болни хора не бяха ограничени само за мюсюлманите, но той посещаваше и останалите болни хора, макар да бяха друговерци или неверници. Предава се от Енес /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Имаше едно момче- евреин, което прислужваше на Пратеника (s). Веднъж това момче се разболя и той (s) го посети. Седна до главата му и каза: „Приеми Исляма.“ Момчето погледа към баща си, който беше до него, а баща му каза: „Послушай Ебу Ел-Касим (Прякор на Пратеника).“ И така това момче прие Исляма. След това Пратеника (s) излезе и каза: „Слава на Аллах, който го избави от огъня.“ (Бухари)

• Той се отблагодаряваше за добрината и поощряваше извършителя ѝ:

  /А нима той (s) не е онзи, който казва: „Подслонете онзи, който търси убежище при вас в името на Аллах, дайте на онзи, който иска от вас в името на Аллах и откликнете на призива на онзи, който ви зове. И когато някой извърши добро дело спрямо вас, отплатете му се. А ако няма с какво да му се отплатите, молете Аллах за неговото добро, за да сте сигурни, че сте се отплатили.“ (Ебу Давуд)

  Предава се от съпругата на Пратеника (s) Айша /Аллах да е доволен от нея/, че е казала: „Пратеника (s) приемаше подаръци и винаги даваше за тях в замяна подаръци от него.“ (Бухари)

• Той обичаше всяко нещо, което беше красиво и хубаво:

  Предава се от Енес /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Не съм докосвал коприна, която да бъде по-нежна от дланта на Пророка, и не съм помирисвал парфюм, който да е с по-добра миризма, от миризмата на Пророка.“ (Бухари и Муслим)

• Той обичаше да се застъпва винаги, когато ставаше дума за праведни дела и добрини:

  Ибн Аббас разказва: „Съпруга на Бурейра, беше роб на име Мугис и аз гледах как той върви зад нея плачейки със сълзи, които се стичаха по брадата му. Тогава Пророка (s) каза на Бурейра: „Нима не желаеш да се върнеш при него, той е баща на твоето дете?!.“ А Бурейра каза: „Ей, Пратенико на Аллах, заповядваш ли ми?“ Отговори (s): „Аз само се застъпвам за него.“ Тогава тя каза: „Аз нямам нужда от него.“ (ибн Мадже)

• Той сам си прислужваше, и не чакаше друг да му прислужва:

  Веднъж, когато неговата съпруга- Айша, бе попитана какво върши той в къщи, и тя каза: „Той беше човек, като останалите хора- почистваше дрехата си, доеше овцата си и сам на себе си беше прислужник.“ (Сахих ибн Хиббан)

  Благородния му характер е нещото, което стана причина не само да е в услуга на себе си, но и в услуга на останалите. Когато неговата съпруга беше попитана какво върши той в къщи, тя каза: „Той слугуваше на семейството си, а когато чуеше езана, излизаше за молитвата- намаз.“ (Бухари)