Част от логическите доказателства, които сочат за истинността на пратеничеството Мухаммед (s)

• Пратеника Мухаммед беше неграмотен

  не знаеше да чете и пише и израсна сред такива хора. По негово време бяха много малко хората, които владееха тези две неща и това е така, за да бъдат опровергани онези, които се съмняват в пророчеството на Мухаммед и казват, че той си го е измислил и го е написал.
  Всевишния Аллах казва: „Преди нея ти нито книга можеше да четеш, нито да пишеш с десницата си. Иначе празнодумците щяха да се усъмнят.“ (Свещенния Коран; Ел-Анкебут: 48)

  И макар да беше неграмотен, Мухаммед (s) беше изпратен с писание, което затрудни и най- учените араби в арабския език и ги омая с кръсноречието си. И така неизменното чудо, което му беше спуснато, това беше Свещения Коран. Пратеника Мухаммед (s) казва: „Няма пророк, на който да не са дадени чудеса, които да бъдат достатъчни народа му да повярва в него. И чудото, което беше ми дадено на мен, е откровението Корана, което Аллах ми низпосла, затова аз се надявам на съдния ден да съм пророка с най-много последователи.“ (Бухари и Муслим)

  И имайки предвид, че народа на Мухаммед (s) бяха царе на кръсноречието, поезията и езиковото изкуство, Кората ги предизвика да дойдат със същата книга като него или дори с една глава, като главите от Него. Всевишния Аллах казва: „А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура (глава), подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината!“ (Ел-Бакара: 23)

  Дори Корана стигна още по-далеч, предизвиквайки всички създания да обединят усилия да измислят подобен на Него и пояснявайки ни, че дори в този случай пак няма да успеят. Всевишния Аллах казва: „Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.” (Свещения Кора; Сура Ель-Исра: 88)

• Пратеника Мухаммед (s) продължи да призовава въпреки трудностите

  които бяха насреща му и въпреки съпротивата, която намери от народа си. И макар те да искаха да го убият и да го възпрат от призива му, той (s) не престана да призовава към религията, с която беше изпратен, и не престана да полага търпение към несгодите по този труден път. А как би могъл да престане, когато разпространява религията на Аллах (Бог)?! Ако Мухаммед беше лъжец –а той е далеч от това- щеше да изостави този призив, страхувайки се за себе си и живота си, поради това, което го сполетяваше от неговия народ, и силното им желание да го убият и да прекратят този призив.

  Dr . M..H. Durrani казва:
  „Наистина тази вяра, този задвижващ стимул, решителността и подредбата, с които управляваше Мухаммед (s) бяха причината, която го доведе до победата. Самия той е достатъчен довод, че това към което призовава е истина, защото ако имаше в сърцето си дори прашинка съмнение или притеснение, той в никакъв случай не би устоял на премеждията, и щеше да бъде повлечен от бурята, която продължи да бушува цели двайсет години. Нима след тези думи имаме нужда от друг довод, който да доказва пълната му искреност, издигнатото му положение сред създанията и величествената му духовност? Всички тези фактори водят неминуемо до извода, за който няма никакво съмнение, и той е, че този човек, Мухаммед е истински Пратеник на Аллах (Бог). Това е нашият пророк, който е явен довод с рядко срещаните си качества, съвършения си модел, превъзходната му доброта и символа му на честност и искреност. Неговия живот, неговите мисли, неговата искреност, неговата непоколебимост, неговата богобоязън, неговото съществуване, неговите убеждения, неговите постижения- всички тези неща са уникално доказателство, че той е пратеник, изпратен от Аллах (Бог). Който и човек да изучи безпристрастно историята и живота на тази велика личност, той ще засвидетелства, че Мухаммед и истински Пратеник, изпратен от Аллах, и ще засвидетелства, че Корана -книгата с която е дошъл Мухаммед- е истинска божествена книга, низпослана от Аллах. Това заключение е неизбежен край за всеки разумно мислещ, умерен и търсещ истината човек.

• За всеки от нас е известно, че от природно заложените качества във всеки човек

  е обичта към този земен живот- обичта към богатството, храната, питиетата и жените.

  Всевишния Аллах казва: „Разкрасена е за хората любовта към страстите, към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах.“ (Свещения Коран; Али Имран: 14)

  И така всеки човек се труди да се сдобие с насладите на земния живот по най-различни начини и методи. Но хората се различават по отношение на начина на придобиването им. Част от хората се сдобиват с тези неща по позволен начин- съобразен с божествените закони, а друга част по непозволен начин- несъобразен с божествените закони. След това изложение се връщаме към Пратеника Мухаммед (s) на който му бяха предложени всички земни наслади от неговия народ, след като започна да призовава към Исляма. Те му обещаха да изпълнят всички негови искания и желания. Ако той беше поискал власт, те щяха да му я дадат, ако той беше поискал жени, щяха да го оженят за най-красивите и ако той беше поискал богатство, те щяха да му го дадат с единственото условие да се откаже от тази религия и призива към нея. А той им отговори с убеденост, която произтича от божественото напътствие: „Аз няма да оставя призива към Исляма, докато не ми донесете разпалена факла от слънцето.“ (Ес-Силсилету Ес-Сахиха: 1/194)

  И ако Пратеника беше лъжец – а той (s) не беше такъв- щеше да приеме тази сделка и да се възползва от тази възможност, защото това, което му беше предложено в замяна, беше нещото към което се стреми всеки човек на този свят.
  
  Dr . M..H. Durrani казва:
  „Тринадесет години от живота на Мухаммед (s) прекарани в Мекка бяха изпълнени с непрестанни беди, и след като се пресели към Медина там продължиха тези беди още осем години. А той понесе всичко това без дори един косъм да помръдне от мястото си. През всичкото това време, той беше твърд, с непоколебимо сърце, усърден в осъществяване на целите си и безпристрастен в позицията си. Неговия народ му предложиха да го направят техен най-висш владетел и да му бъдат подчинени всички хора, само и само в замяна на това да остави призива към тази религия и разпространението на това, с което е бил изпратен. А той (s) отказал да приеме всичките тези изкушения и избрал да страда заради това, към което призовава. Защо ли?! Защо ли той никога не се е подал на желанията си за богатство, престиж, власт, слава, комфорт, удобство и благоденствие?! Непременно всеки човек трябва много дълбоко да се замисли върху този въпрос, ако желае да намери правилния отговор.“

• От всеизвестните неща, на които сме свидетели е това, че всеки, който заеме даден пост или стане лидер

  сам се разпорежда с благата и хората, който му са подчинени. Но що се отнася до Мухаммед, той (s) много добре знаеше, че този земен живот не е вечен и няма да сме завинаги тук. Предава се от Ибрахим, че Алкаме е казал: Абдуллах разказва: „Пророка (s) се беше облегнал на една рогозка, която беше оставила белези по кожата му. Виждайки това, аз казах: „О, Пратенико на Аллах, ти си по-обичан за мен от майка ми и от баща ми, ако ни беше известил, че рогозката е груба, щяхме да ти постелем нещо, което да те предпази от нея. А той (s) отговори: „Аз и земния живот не сме един за друг. Аз и земния живот сме като един пътник, който се е скрил под сянката на едно дърво след което си тръгнал и изоставил дървото.“ (Тирмизи)

  Ен-Нуаман ибн Бешир, Аллах да е доволен от него, споменава следното за Пратеника (s): „Аз лично видях вашия Пророк (s) и сухите форми с които се хранеше.“ (Муслим)

  Предава се от Ебу Хурейра, че е казал: „Няма три последователни дни, през които семейството на Мухаммед (s) да са били преситени от храна, докато той беше жив.“ (Всепризнат) И макар той да владееше целия арабски полуостров и да беше причина за всяко добро, което е сполетяло мюсюлманите, имаше положения от живота си, в които не намираше храна, с която да се нахрани. Предава се от съпругата му Айша /Аллах да е доволен от нея/, че е казала: „Пророка (s) взе храна на заем от един евреин, като остави ризницата си за гарант.“ (Бухари)

  Това не означава, че той не може да се сдобие с това, което желае, защото богатствата и благата му се предоставяха на готово в джамията, но той не помръдваше от мястото си, докато не ги раздаде на бедните и нуждаещите се. Също така, имаше част от сподвижниците му, които бяха много богати хора, които притежаваха огромни богатства и блага. Те се надпреварваха да му помагат и бяха готови да му дадат най-доброто от това, което владееха. Но Мухаммед (s) не пожела това, защото много добре беше осъзнал същността на този земен живот. Именно затова той (s) казва: „Кълна се в Аллах, примера за земния живот спрямо отвъдния, е като това един човек да потопи този пръст – и показа с показалеца си- в морето след това да го извади и да види какво е останало по него.“ (Муслим)

  Lady E. Cobold пише следното в книгата си „Поклонението Хадж в Мекка“ (Лондон 1934): „И макар Мухаммед (s) да беше владетеля на Арабския полуостров...той не е мислил какви прякори да си сложи и каква репутация да си създаде, но се е задоволил с положението, в което се е намирал и с това, че е Пратеник на Аллах. Той сам почиствал къщата си и кърпел цървулите си. Неговата благородност и доброта, са били като ползотворен вятър, който не подминава нито беден, нито нуждаещ се без да му допринесе полза от това, което носи със себе си, но за съжаление това което носеше със себе си, беше малко и в повечето случаи не му достигаше.

• Мухаммед (s) беше сполетяван от стресови инциденти

  за които имаше силна нужда да бъдат пояснени. И той не можеше да направи нищо относно тези инциденти, докато Аллах не му спуснеше откровение (Уахйи). Затова преди да бъде спуснато откровението по дадена случка, той изпадаше в положение на тревога и загриженост. Пример за това е случката с наклеветяването на неговата съпруга Айша. След като беше измислена тази клевета (Бел. На преводача: „Става въпрос за случката, когато Айша беше обвинена в прелюбодеяние“) Пратеника (s) прекара един месец, през който враговете му разнасяха тази клюка клеветейки, злословейки и хулейки съпругата му. Чак след месец Аллах низпосла откровение на Мухаммед (s) в което му поясни, че тя е невинна от това с което я клеветят. Ако той беше лъжец щеше да отрече тази клевета още в началото, но понеже той не знаеше и не говори от самия себе си, изчака Аллах да отсъди чрез спускането на откровение.

• Мухаммед (s) не се е мислел за нещо повече от човек.

  Затова беше против да се отнасят с него по начин, който съдържа в себе си почит и издигнато положение. Енес /Аллах да е доволен от него/ казва: „Нямаше по-обичан човек за хората от Пратеника на Аллах (s). И когато група хора го виждаха, те не ставаха от местата си, защото знаеха, че той мрази това нещо.“ (Тирмизи)

  Уошингтън Ървинг казва за него:
  „Макар Пратеника (s) да е претърпял огромни военни победи, те не му са надбавили гордост и високомерие. Той е воювал заради Исляма, а не заради лична изгода, затова дори в разгара на славата си, той запази снисхождението и смиреността си. И макар да беше създател на огромна империя- империята на Исляма, той ненавиждаше да стават хората и да прекаляват с посрещането и поздрава, когато влизаше в дадена къща. Той управляваше тази държава със справедливост и нямаше намерение да остави властта като наследство за семейството си.

• Низпославане на част от знамения от Корана, които упрекват и порицават Пророка (s) за определено действие или отношение

  Пример затова са следните знамения:

  • Всевишния Аллах казва:
    „О, Пророче, защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги. Но Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (Ет- Техрим: 1)

    Това знамение беше спуснато, защото Пратеника (s) си възбрани за себе си яденето на мед, заради част от съпругите му. В този момент беше порицан затова, че си забранява онова, което Аллах му е позволил.

  • Всевишния Аллах казва:
    „Аллах да те извини [о, Мухаммед]! Защо им разреши [да останат], преди да ти се разкрият онези, които казват истината, и без да си узнал лъжците?“ (Ет-Теубе: 43)

    В това знамение, неговия Господар го порицава затова, че е избързал и е приел извинението на онези двуличници, които не участваха в битката при Табук, защото той (s) им разреши да останат само чрез изслушване на техните извинения, без да ги изпита и да узнае кой казва истината и кой лъже.

  • Всевишния Аллах казва:
    „Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър. Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил“ (Ел-Енфал: 67-68)
  • Айша /Аллах да е доволен от нея/ казва:
    „Ако Мухаммед (s) имаше право да прикрие нещо от онова, което Аллах му низпослава като откровение, той щеше да прикрие следното знамение: „И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него.“ (Ел-Ехзаб: 37) (Всепризнат)
  • Всевишния Аллах казва:
    „Той се намръщи и обърна гръб, че при него е дошъл слепецът. Но ти откъде знаеш, може да се пречисти.“ (Абесе: 1-3)

    И ако Пратеника (s) беше лъжец – а той е предпазен от това- нямаше да присъстват в Корана тези знамения в които той бива порицан и упрекнат.

    Лайтнер Уитмър пише в книгата си „Религията Ислям“ следното: „Всевишния Аллах, спуска откровение на пророка (s) в което строго го осъжда, че е обърнал гръб на бедния и сляп човек, обръщайки лице към богатия, който има много пари. И разбира се, това се разпространява посредством спуснатото откровение от Аллах. А ако наистина е така, както казват богатите християни, че той е лъжец и изменник, то тогава защо това откровение съществува?

• Надявам се достатъчно и неопровержимо доказателство за истинността на неговото пратеничество да бъде това, което е низпослано от Аллах в сура Ел-Месед

  в която се съдържа окончателното отсъждане за чичо му Ебу Лехеб,и се споменава, че той ще бъде в огъня на Джехеннема (Ада). От чудесата е, че тази сура е низпослана в началото, когато се е появил Исляма, а ако Мухаммед (s) е бил лъжец, той нямало как да отсъди окончателно, както е в тази сура, защото не знае бъдещето и чичо му можело да приеме Исляма след това!!! Д-р Гари Милър казва: „Този човек Ебу Лехеб мразеше Исляма ужасно много. До такава степен,че постоянно следеше Пратеника (s), за да опетни репутацията му и да намали стойността на онова, което той говори.Когато видеше Пратеника (s) да говори на чужди хора, той изчакваше да приключи, след това отиваше при тях и ги питаше: „Какво ви каза Мухаммед? Ако той ви казва бяло, то значи е черно и ако той ви казва, че е нощ, то значи, че е ден.“ Целта му беше да е срещу Пратеника (s) и да вкарва съмнение у хората. Тази сура на име Ел-Месед е била низпослана десет години преди смъртта на Ебу Лехеб, и въпреки това потвърждава, че той ще бъде вечно в огъня на джехеннема (Ада). Или с други думи десет години преди да умре Ебу Лехеб, Аллах ни известява, че той няма да приеме Исляма.

  И така в продължение на десет години от низпославането на тази сура, Ебу Лехеб беше зает единствено с това, да ходи при хората и да казва: „Мухаммед казва, че аз няма да приема Исляма и ще влезна в огъня (ада), но аз сега ви известявам, че искам да приема Исляма и да стана мюсюлманин!! Сега какво мислите? Нима Мухаммед казва истината? Нима онова, което си е внушил е божествено откровение?“

  Но макар да казваше това, Ебу Лехеб не беше искрен, защото всички негови действия бяха насочени срещу Мухаммед (s). Т.е като чели Мухаммед казва на Ебу Лехеб: „Ти ме мразиш и искаш да ме възпреш...добре, хайде давай, сега е твоя момент да анулираш моите думи! Но Ебу Лехеб не прие Исляма в продължение на десетте години останали от неговия живот! Нито прие Исляма, нито дори не каза, че го е приел преструвайки се! Аллах го отсрочи с десет години, през които той можеше да опропасти Исляма само за една минута! Но понеже тези думи не са думите на Мухаммед (s), а са откровение от Господаря, който знае неведомото, Ебу Лехеб ги изпълни и потвърди. А нима Той- Всевишния Аллах не знае, че Ебу Лехеб няма да приеме Исляма?!

  Може ли Мухаммед (s) да бъде убеден, че Ебу Лехеб ще потвърди това, което е описано в тази сура, ако тя не е откровение спуснато от Аллах?!
  Може ли Мухаммед (s) да бъде сигурен през всичките десет години, че той казва истината, ако той не беше убеден, че това е откровение от Аллах?!
  Извода е един- за да изложи това опасно предизвикателство един човек, то няма как да е от самия него, а непременно трябва да бъде откровение спуснато от Аллах.

  Всевишния Аллах казва: Да се погубят двете ръце на Ебу Лахаб! И той да се погуби!, Не го избави неговият имот и онова, което е придобил, Ще гори в огън с пламъци той, и жена му, носещата дърва, На шията ѝ ще има въже от сплетени влакна. (Ель- Месед 1-5)

• В знамение от Корана се споменава името Ахмед вместо Мухаммед

  и това се съдържа в словата на Всевишния: „И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмед.” А когато [Мухаммад] им донесе ясните знаци, рекоха: “Това е явна магия.”
  (Ахмед е едно от имената на Пророка Мухаммед, мир нему.) (Ес-Сафф: 6)
  И ако Пратеника беше лъжец – а той (s) не беше такъв- то това име нямаше да се споменава в Корана.

• Религията с която е бил изпратен Мухаммед (s) се е запазила до ден днешен

  
  А и хората непрестанно я приемат на тълпи, изоставяйки останалите религии, въпреки, че усилията –както материални, така и физически- положени за призив към Исляма са минимални, и въпреки че усилията положени за разрушаване на Исляма и възпрепятстване на призива към него да са максимални от страна на враговете му. Това е така, защото Всемогъщия и Всеславен Господар лично се зае да опази тази религия. Аллах казва в Свещения Коран: „Наистина Ние низпослахме напомнянето и Ние непременно ще го пазим.“ (Напомнянето е Свещеният Коран.) (Ел-Хидр: 9)

  Английския писател Томас Карлайл пише следното за Мухаммед (s):
  „Мислили ли сте някога, че един човек, който е лъжец може да дойде с чудна религия? Такъв човек не може да построи дори една тухлена къща, ако той не е запознат с характеристиките на варта, гипса, пясъка и останалите нужни неща за строежа. Ако такъв човек построи къща, тя ще бъде купчина тиня, чакъл и какви ли още не примеси. Ако Мухаммед (s) е бил лъжец, тази религия нямаше да има честа да се запази непокътната в продължение на дванадесет века, и нямаше да има двеста милиона последователи по света. Нещо повече, тя щеше да бъде разрушена в основите си и нямаше да просъществува никога. Аз много добре осъзнавам, че е редно човека да следва природните закони, поставени от Аллах във всяка една сфера, а ако се възпротиви да ги следва, тази природа отказва да бъде в негова полза... Лъжа е това, което разпространяват неверниците, дори то да им е разкрасено до такава степен, че те да си въобразяват, че е истина...Но традицията е да бъдат измамени цели общности и народи с тези безмислени и измислени заблуди.

  И така след като Аллах се зае лично да опази Корана, той беше опазен посредством хората, които го записаха в книга (Мусхаф),и посредством наизустяването, четенето, изучаването и преподаването му, защото това са неща, за които всички мюсюлмани се надпреварват, за да спечелят наградата, която се споменава от Пратеника (s): „Най-добрия измежду вас е онзи, който изучава Корана и научава другите на него.“ (Бухари)

  Вече има много опити за прикрепяне на добавки към Корана, премахване на част от него и променяне на някои букви, но всички тези опити са безуспешни. Това се дължи на бързото и лесно намиране, узнаване и отличаване на тези добавки, премахвания и промени, защото те явно се различават от знаменията на Свещения Коран.

  Що се отнася до пречистия суннет на пророка (s), той е втория източник, на който се базира Ислямската религия. Той е запазен посредством доверени и правдиви хора, които са се отдали да изследват преданията (хадиси) на Пратеника (s) и да разграничат достоверните от слабите и измислените. Онзи, който чете книгите говорещи за преданията- хадиси на Пратеника (s), той ще разбере същността на положените усилия, за запазване на това, което произлиза от Мухаммед (s) и това за него ще бъде причина да се премахнат съмненията му относно достоверността на онова, което се предава като достоверни и добри хадиси.

  Майкъл Харт пише в книгата си „Стоте първенци“: „Мухаммед (s) е основал и разпространил най-великата религия на света и е станал един от великите политически лидери на световно ниво. И в тези наши дни, след като вече са отминали приблизително тринадесет века от неговата смърт, следите, които е оставил не престават да бъдат силни и завладяващи.

• Истинността на принципите, с които е дошъл Мухаммед (s) са принципи, които са годни и приложими за всяко едно време и място

  От друга страна добрите и положителни резултати от прилагането на тези принципи свидетелстват, че те не са измислени а са откровение низпослано от Всевишния и Преславен Аллах. Също така, нима има пречка Мухаммед (s) да бъде изпратен от Всевишния Аллах, след като преди него е имало много пратеници и пророци? След като няма разумна пречка за това, нито религиозна пречка и след като признаваш предишните пратеничества и пророчества, защо Ти отричаш пратеничеството на Мухаммед, пророчеството му и това, че той е изпратен като благовестител и предупредител към всички хора?!

• Правилата и законите, с които дойде Исляма, чрез пратеничеството на Мухаммед (s) по отношение на взаимоотношенията

  , провеждането на война, женитбата, икономиката, политиката, богослуженията и т.н., са правила и закони, които не могат да бъдат измислени от човешката общност и хората са безсилни да съчинят като тях. Нима си мислиш, че е разумно да се каже за обикновен човек, който е неграмотен- не може да чете и да пише, че е измислил тези съвършени закони и правила, които привеждат в ред всичките неща на земята? Нима всичките тези закони и правила не доказват пророчеството и пратеничеството на този велик човек и това, че той не говори от самия себе си?

• Мухаммед (s) не започна да призовава, докато не навърши четиридесет години.

  Т.е. след като отминаха годините на юношеството, жизнеността, силата и дойде при него възрастта, която е пряко свързана с желанието за почивка, комфорт и спокоен живот.

  Томас Карлайл пише в книгата си „Герои“ следното:
  „... от нещата, които опровергават мнението на онези, които казват, че Мухаммед не е бил пратеник е това, че той е прекарал разгорещените си младежки години в тих и спокоен живот със съпругата си Хадиджа, без да създава излишни притеснения, караници и безредици, не се е старал да бъде известен и не се е стремял да създаде репутация, престиж и авторитет... и чак след като отминаха младежките му години и почука при него старостта, изригна този спящ вулкан в гърдите му и се разбунтува желанието му за нещо велико и голямо.“

  R. Landau пише в книгата си „Исляма и арабите“ следното:
  „Задачата на Мухаммед (s) е била много трудна. Задача, която никак не е лесна за шарлатанин, който бива нападан и заплашван с егоистични мотиви, и на който се базира осъществяването ѝ. (шарлатанин го наричат ранните западни писатели, които пишат за него). Наистина искреността, която произлизала от Мухаммед (s) при предаването на посланието, пълната вяра на сподвижниците му в това, което се спуска на него като откровение и превземането на поколенията и вековете от това откровение правят неразумни твърденията, че Мухаммед (s) е лъжец и измамник, който сам е съчинил тази религия. В историята няма религия, която да е измислена от човека и да е съществувала дълго време. Съществуването и развитието на Исляма, не се базира само на 1300 години, но дори в ден днешен тази религия привлича все повече и повече хора. В страниците на историята никъде не се споменава дори един пример за мошеник, който да има такова превъзходно пратеничество и да създаде империя на световно ниво или общност, която да бъде от най-многобройните общности.“