засвидетелстването, че Мухаммед е Пратеник на Аллах и произлизат от него

Потвърждаване на пратеничеството му, и че той е изпратен към всички хора
Той не е изпратен само към неговия народ или за времето, в което е живял, но е изпратен за целия свят и за всяко време, докато настъпи края на света. Всевишния Аллах казва: „Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Разграничаването, за да бъде предупредител за световете „ (Ель-Фуркан: 1)
Убеденост, че той е безгрешен спрямо онова, което известява като религия низпослана от Аллах
Доказателство за това са следните словата на Всевишния Аллах:„и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива.“ (Ен-Неджм: 3)

Що се отнася до останалите неща, които не са свързани с откровението, което му се спуска от Аллах, като решаване на земни проблеми и вземане на решения за неща касаещи този свят, те са неговите човешки усилия и труд. Затова той (ﷺ) казва: „Вие искате да отсъдя между вас, а единия от вас може да е по- голям оратор от другия, затова аз може да отсъдя в негова полза спрямо това, което чувам от него. На онзи, на който съм дал несправедливо дял, който принадлежи на неговия брат, нека не го взема, защото аз съм му дал парче от огъня (Ада).“ (Всепризнат)
Убеденост, че Мухаммед (ﷺ) е изпратен като милост за всички хора.
Всевишния Аллах казва: „И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.“ (Ель-Енбия: 107)
Без съмнение Аллах казва истината и Мухаммед (ﷺ) е милост в пълния смисъл на думата. Този човек е избавил хората от това да обожават рабите, и ги е въвел в обожанието единствено на Господаря на рабите. Този човек е избавил хората от несправедливостта на религиите и ги е въвел в справедливостта на Исляма, избавил е хората от теснината на земния живот към обширността на отвъдния.
Пълна убеденост, че Мухаммед (ﷺ) е последния и най-превъзходен пратеник
След него няма да има друг пророк или пратеник. Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.“ (Ел- Ехзаб: 40)
Пълна убеденост, че религията е изградена и изпълнена изцяло посредством Мухаммед (ﷺ).
Затова няма място в тази религия за добавяне на допълнителни неща към нея, нито за премахване на нещо от нея. Достатъчен аргумент затова са словата на Всевишния Аллах: „Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (Ель-Майдех: 3)

Очевидно е, че всеобхватността на Исляма се забелязва във всяка сфера на човешкия живот; в политиката, в икономиката, в социалната среда и етиката. Тя е религия на държавното устройство в пълния смисъл на думата.
В тази връзка Английския мислител Kwelem пише в книгата си „Убеждението в Исляма“ на стр. 119-120 следното:
„Разпоредбите на Корана не се ограничават само до моралното и религиозното задължение... Корана е всеобхватно право, обхващащо целия ислямски свят. Той е съвършена конституция, която обхваща гражданските взаимоотношения, търговските взаимоотношения, военните взаимоотношения, съдилищата и наказанията за извършените престъпления. Религиозната му конституция е съвкупност от закони, които привеждат религията в пълно съответствие с нещата от светския живот, като опазване на човешкия живот, което води до опазване на здравето, като опазване правата на държавния глава, което води до опазване на правата на всеки член на обществото, като опазване на личната изгода, което води до опазване на обществената полза и като възмездието на този свят, което води към предпазване от възмездие в отвъдния... Базирайки се на всичко казано до тук, достигаме до извода, че Корана има съществени различия със свещените книги при християните, в които не се съдържат религиозни разпоредби базирани на непоклатими основи, а са съвкупност от измислени разкази и митове говорещи за богослужения.
Пълна убеденост, че Мухаммед (ﷺ) е предал на хората всяко нещо, което Всевишния и Преславен Аллах му е оповестил. Убеденост, че е изпълнил изцяло пратеничеството си и е благовестил и предупредил общността си
Всяко нещо, което е добро е споменато от него и той е подтикнал общността му да го извършва, и всяко нещо, което е лошо е споменато от него и той го е възбранил за неговата общност и ги е предупредил да странят от него. Доказателство за това са неговите думи при прощалния му хадж, когато на проповедта му присъстват хиляди хора. Той (ﷺ) каза:„Оповестих ли?“ Хората отговориха: “Да.“, а той (ﷺ) каза: „О, Аллах бъди свидетел.“ (Всепризнат)
La ferme conviction que la législation qui lui a été révélée est celle qu’Allah accepte après son avènement. On ne doit donc pas adorer Allah avec une législation autre. Allah n’agréera point une autre législation en dehors de celle de Muhammad et jugera les êtres humains selon elle. Allah a relève à cet effet :Et quiconque désire une religion autre que l’Islam, ne sera point agréé, et il sera, dans l’au-delà, parmi les perdants.(Al Imran, 85.)
Пълна убеденост, че шериата, който е низпослан от Аллах на Мухаммед (ﷺ) е единствената религия, която се признава от Аллах след изпращането на този пратеник
Затова не е правилно да се обожава Аллах с друга религия и не се признава от Аллах обожанието на даден човек, освен чрез Исляма. И след като Исляма е бил спуснат на земята, хората ще бъдат съдени от Аллах спрямо това дали са го последвали и прилагали или не. Доказателството за това са словата на Всевишния Аллах: „А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той ще е от губещите.“ (Али Имран: 85)

Второ доказателство са думите на Пратеника Мухаммед (ﷺ) в които се казва: „Кълна се в онзи, в чиято ръка е моята душа, няма да има евреин или християнин, който да е чул за мен и да е отказал да повярва в това, с което съм изпратен и след това да не бъде хвърлен в огъня (Ада).“ (Муслим)
Покорство пред Пратеника (ﷺ) Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е дарил: пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!“ (Ен-Ниса: 69)

Покорството се осъществява чрез следване на неговия пример и странене от неговите забрани. Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.“ (Ель-Хашр: 7)

В друго знамение от Корана Всевишния Аллах ни пояснява последствията от противопоставянето и неподчинението на Пратеника казвайки: „А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително мъчение за него.“ (Ен-Ниса: 14)
Задоволяване с разпоредбите на Пратеника (ﷺ) и липса на какъвто и да е вид противопоставяне на онова, което е повелил и възбранил
Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „Но не кълна се в твоя Господ! те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.“ (Ен-Ниса: 65)
Следването на суннета на Пратеника (ﷺ)
Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Али Имран: 31)

От следването на суннета произлиза цялостното следване и прилагане на неговия пример, морал, нрави и действия. Всевишния Аллах казва: “Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.” (Ель-Ехзаб: 21)

Или накратко следването на суннета на Пратеника (ﷺ) е пряко свързано и неразделно с изучаването и проучването на житието му. За да вземе даден човек този пратеник за образец, той трябва да бъде добре запознат с автобиографията и живота му. Зеин Ел- Абидин – Али ибн Ел-Хусейн ибн Али ибн Еби Талиб- /Аллах да е доволен от всички тях/ казва: „Ние научавахме хората на битките на пророка (ﷺ) така както ги научавахме на глава от Корана.“ (Ель- Бидайе уе Ен-Нихайе на ибн Кесир) А нима битките му не са част от неговото житие?
Поставянето на Пратеника (ﷺ) на мястото, на което го е поставил Аллах, като това противоречи на преувеличаване и умаляване
Доказателство за това са думите на Пратеника (ﷺ) : „Не ме превъзнасяйте така както превъзнесоха християните сина на Мерйем (Мария), аз съм само раб на Аллах и Негов Пратеник. Затова не казвайте за мен повече от: „Раб на Аллах и Негов Пратеник.“ (Бухари)
Отправяне на призив (Дуа) и благослов за Пратеника (ﷺ), когато бива споменаван
Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „Аллах и Неговите ангели благославят Пророка. О, вярващи, благославяйте го и вие, и го поздравявайте с почит!“ (Ел-Ехзаб: 56)

Друго доказателство са думите на Пратеника (ﷺ): „Най-големите скъперници сред хората са тези, които когато бъда споменат пред тях, те не ми отправят благослов.“ (Ет-Тирмизи) (Бел. на преводача: „От благослова са думите:“ (ﷺ)“.)
Обич към Пратеника (ﷺ)
Той трябва да бъде най- обичания човек- дори по- обичан от родителите, защото той е изпратен с напътствието от Аллах, което е низпослано като истинска религия, и чрез следването на което се постига земното и отвъдното щастие. Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.“ (Ет-Теубе: 24)

Пратеника (ﷺ) ни пояснява ползите от обичта ни към него в следното предание. „Един човек попитал пратеника (ﷺ) следното:„О, Пратенико на Аллах, кога е часа (съдния ден)? Отговорил: „Какво си приготвил за него.“ Човека се укротил и казал: „О, Пратенико на Аллах, не съм приготвил за този ден много молитва- намаз, нито много оруч, нито много садака, но аз обичам Аллах и Неговия Пратеник.“ Тогава Пратеника (ﷺ) му каза: „Ти ще бъдеш с онези, които си обикнал.“ (Всепризнат)

В друго предание се споменава: „Три неща, когато се намират в един човек, той е вкусил сладостта на вярата: „Да бъдат Аллах и Неговия Пратеник по- обичани за него от всичко останало, да обича един човек само заради Аллах и да ненавижда връщането към неверието, след като Аллах го е напътил, така както ненавижда да бъде хвърлен в огъня.“ (Всепризнат)

Обичта към Пратеника (ﷺ) изисква да се обичат също онези, които Той е обикнал като семейството и сподвижниците му, и да се мрази онова, което Той е мразил. Изисква също да се вземат за ближни онези, които Той е вземал за ближни и да се стои далеч от онези, от които Той е странял, защото Той е човека, който в пълния смисъл на думата е обичал заради Аллах и е мразел заради Аллах.
Призоваване с мъдрост и добро поучение към религията, с която е изпратен Мухаммед (ﷺ)
Това съдържа в себе си разпространяването на Исляма сред хората чрез разясняването му на онзи, който не е запознат с него и съживяването на суннета на този велик Пратеник. Също така съдържа и образоване на невежия, напомняне на небрежния и подкрепяне на онзи, който е последвал тази религия. Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.“ (Ен-Нехл: 125)

Като друго доказателство са думите на Пратеника (ﷺ): „Оповестете от мен, дори да е само едно знамение.“ (Бухари)
Защитаване на Пратеника (ﷺ) и на суннета му
Това се осъществява чрез отричане и възбраняване на всяко нещо, което му е приписано, а всъщност, той не го е казал или извършил, като то бива разяснено по подходящ начин на невежия. Също така трябва да се защитава неговия суннет и призив, като се отхвърлят всички клевети и добавки измислени и прикрепени към суннета от враговете на Исляма, които желаят по всевъзможен начин да го разрушат.
Придържане към суннета на Пратеника (ﷺ)
Доказателство за това са думите на Пратеника (ﷺ): „Придържайте се към моя суннет и суннета на праведните и напътените халифи. Дръжте го здраво със зъби и се пазете от нововъведените неща, защото всяко нововъведение е бид‘ат, а всеки бид‘ат е заблуда.“ (Муснед Ахмед)