Част от морала, качествата и достойнствата на Пратеника

• Интелигентност:

  
  

  Пратеника (s) достигна пълнотата на интелигентността при човека, която не е достигната от друг. Ел- Кади Ийяд казва:
  „Величието на тази интелигентност и разклоненията ѝ, се залагат при онзи, който проследи всички негови действия, изучи историята му, запознае се с красноречивата му реч, заслугите му, мъдрите му думи и знанието, което е притежавал за Тората (стария завет), Евангелието и всички низпослани книги. Той е водача на мъдреците и учителя за всички общности. Дал ни е примери за хорската политика, приложил е божествените закони и е поставил началото на един прекрасен морал.

  Той е възвишението, което ни води към науката, която е извлечена от думите му и е взета за прекрасен пример за подражание. Неговите препратки като богослужения, медицина, математика, разпределяне на наследство, потомство и т.н. са аргументи. Той е знаел всичките тези неща без да е учил при който и да е учител, или в което и да било училище и без да е чел никакви книги. Този пратеник не знаеше нищо от тези неща, докато Аллах не му разтвори гърдите, и не го научи на знанието и Неговата повеля... Що се отнася до интелигентността му, той я постигна чрез знанието за миналото, настоящето и бъдещето, което му беше разкрито от Всевишния Аллах. Всичките тези неща доказват неговата чудесна способност и велико знание.
  (Еш-Шефа би-теариф хукук Ель-Мустафа 1/85)

• Търпение към онова, което го сполетява от беди и нещастия по време на призива към Аллах, очаквайки и надявайки се за велика награда при Аллах:

  Пратеника (s) беше най-въздържания човек. По време на призива към Исляма, той се сблъска с огромни мъчения и пречки, но въпреки това прояви огромно търпение, надявайки се да спечели наградата при Аллах. Предава се от Абдуллах ибн Мес‘уд, че е казал: „Като че ли виждам на живо, как Пратеника на Аллах (s) разказва за пророк, който е бил бит от народа си, а той в този момент бършеше кръвта от лицето си и казваше: „О, Аллах опрости на моя народ, защото те не знаят.“ (Бухари и Муслим)

  Джундеб ибн Суфйян е казал: „Един от пръстите на Пратеника (s) беше ранен и потече от него кръв, а той каза: „Нима ти не си само един пръст, който кърви заради това, с което се е сблъскал по пътя на Аллах?“ (Бухари и Муслим)

• Искреност:

  Пратеника (s) беше искрен във всичките си думи и дела, както му повелява всевишния Аллах в следното знамение: „Кажи: “Моята молитва и моето богослужение, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.“ (Ель-Ен‘аам: 162-163)

• Благороден нрав и добро съжителство:

  Когато неговата съпруга Айша /Аллах да е доволен от нея/ беше попитана за поведението му, тя каза: „Неговия нрав е Корана.“ (Ахмед- сахих)

  Това означава, че той спазваше всички повели и забрани споменати в това писание, описваше се с всички качества и добродетели, съдържащи се в него и изоставяше всяко нещо, което според Корана се считаше за непристойно, независимо дали беше свързано с явните или скритите неща в него. И това изобщо не е чудно, защото той (s) казва: „Наистина аз съм изпратен, за да усъвършенствам достойните черти на морала.” (Муслим)

  А Всевишния Аллах го описва със словата си: „Ти наистина имаш велик нрав.“ (Ель-Калем: 4)

  Дори и неговия прислужник Енес ибн Малик /Аллах да е доволен от него/, който му прислужваше десет последователни години, го споменава с добро казвайки: „Пратеника на Аллах (s) беше човека с най-съвършения морал.“ (Бухари и Муслим)

  В друго предание Енен казва: „Пророка (s), не обиждаше, не изричаше скверни слова и не проклинаше, а когато искаше да порицае някой от нас казваше: „Какво му е на този човек, като че ли челото му е прашно!!!“ (Бухари)

• Добро възпитание:

  Предава се от Сехл ибн Сеад /Аллах да е доволен от него/, че на Пратеника (s) му беше донесен съд с вода. От дясната му страна беше седнал един младеж, а от лявата му страна възрастни хора, той отпи от съда и каза на младежа: „Позволяваш ли ми да дам на възрастните хора да пият?“ Младежа отговори: „Кълна се в Аллах о, Пратенико на Аллах, няма да позволя на никой да вземе моя дял от теб. (т.е. аз искам да си взема дяла лично от теб)“ След тези думи Пратеника на Аллах (s) постави съда в ръката на младежа.“ (Бухари и Муслим)

• Обичта на помирението:

  Предава се от Сехл ибн Сеад /Аллах да е доволен от него/, че казва:„Жителите на местността Куба се сбиха и започнаха да се нахвърлят с камъни, а Пратеника (s) каза: „Елате с нас за да ги помирим.“ (Бухари)

• Повеляваше одобреното и възбраняваше порицаното:

  Предава се от Абдуллах ибн Аббас, че Пратеника (s) видял един човек да носи златен пръстен на един от пръстите си, свали го и го хвърли, след това каза: „Нима някои от вас умишлено вземат въглени от огъня и ги поставят в ръцете си?!“ След като Пратеника (s) си отиде, някои от хората казаха на човека: „Вземи си пръстена и се възползвай от него.“ А той отговори: „Кълна се в Аллах, аз няма да го взема щом Пратеника на Аллах (s) го е хвърлил.“ (Муслим)

• Чистотата:

  Предава се от Мухаджир бин Канфез /Аллах да е доволен от него/, че е отишъл при Пратеника (s) и го е заварил в положение, когато е отивал по малка нужда. Поздравил го е с поздрава селям, а той (s) не му отвърнал на поздрава, докато не извършил обредното измиване- абдест. След това се извинил казвайки: „Аз не обичам да споменавам Аллах, когато нямам абдест –или казал не съм чист-.“ (Ебу Дауд)

• Пазене на езика от празнословие и грях:

  Предава се от Абдуллах бин Убейе /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Пратеника на Аллах (s) много често споменаваше Аллах и странеше много от празнословието, удължаваше отслужването на молитвата намаз и скъсяваше проповедта (хутбето). Той не се големееше и не отказваше да върви заедно с вдовеца и нуждаещия се, за да му помогне в нужда.“ (Сахих Ель-Джамиа: 5005)

• Извършване на много богослужения Ибадет:

  Неговата съпруга Айша /Аллах да е доволен от нея/ разказва: „Пратеника на Аллах (s) отслужваше молитва намаз, през нощта толкова дълго, че чак краката му се подуваха. Тогава аз му казах: „Защо вършиш това о, Пратенико на Аллах! Нима Аллах не е опростил твоите изминали и предстоящи грехове?! А той (s) отговори: „Нима аз не желая да бъда признателен раб?!“ (Бухари и Муслим)

• Доброта и нежност:

  Предава се от Ебу Хурейра /Аллах да е доволен от него/ , че е казал: „Дойде при Пророка (s) Туфейл бин Амир Ед-Деуси с приятелите си и казаха: „О, Пратенико на Аллах, племето Деус отказаха да приемат Исляма, ще призовеш ли Аллах да ги накаже?! Някои от хората казаха: „Деус са погубени.“ А Пратеника (s) отправи следния призив: „О, Аллах, напъти към Исляма Деус и ги доведи при мен.“ (Бухари и Муслим)

• Хубаво телосложение:

  Предава се от Бера бин Азиб /Аллах да е доволен от него/,че е казал: „Пророка (s) беше висок и широк в раменете, имаше коса, която бе дълга до мекото на ушите. Веднъж го видях в червени дрехи, и не съм виждал нещо по-красиво от него.“ (Бухари и Муслим)

• Въздържане от земните блага:

  Предава се от Абдуллах бин Мес‘уд /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Пратеника на Аллах (s) спеше на рогозка, и когато станеше, по него имаше следи от тази рогозка. Виждайки това ние му казахме: „О, Пратенико на Аллах, да ти дадем ли мека подложка (на която да лежиш и да се облягаш)? Той отговори: „Какво толкова ми има на мен и на земния живот?“ Аз в земния живот, съм като един пътник, който е останал да отпочине под сянката на едно дърво и след това си е тръгнал изоставяйки това дърво.“ (Тирмизи- сахих)

  Предава се също от Амир бин Ел-Харис /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Пратеника на Аллах (s) не остави след смъртта си нито динар (златна монета), нито дирхам (сребърна монета), нито роб или робиня, а всичко което остави, бе бялото му муле, меча му и една земя, която я даде за садака.“ (Бухари)

• Алтруизъм (загриженост за другите):

  Предава се от Сехл бин Сеад /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Дойде една жена с дреха от плат на раета и каза: „О, Пратенико на Аллах, аз изтъках тази дреха в ръката си за теб, за да се облечеш с нея.“ Пратеника се нуждаеше от тази дреха и я взе за себе си. След това той я облече за връхна дреха и излезе с нея. Видя го един човек и му каза: „О, Пратенико на Аллах, ще ми подариш ли тази дреха, за да се облека с нея?“ Отговори: „Да.“ След това Пратеника остана с тази дреха, докато се върна в къщи. Връщайки се в къщи, той я съблече, сгъна я и я изпрати на този човек. Една част от хората порицавайки този човек му казаха: „Не направи добро искайки от него тази дреха, много добре знаеш, че той не отпраща искащия!!! А човека каза: „Кълна се в Аллах не съм я искал с друго намерение, освен да бъде моя кефин (плат с който се повива мъртвия) в деня, когато ще умра.“ След това Сехл казал: „Тази дреха беше неговия кефин.“ (Бухари)

• Силни вяра и упование в Аллах:

  Предава се от Ебу Бекр Ес-Сиддик /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Когато бяхме се скрили в пещерата от езичниците на Мекка, аз видях техните крака до главата си и казах: „О, Пратенико на Аллах! Ако някой от тях погледне към краката си ще види, че ние сме до тях.“ А Пратеника каза: „О, Ебу Бекр, какво мислиш за двама човека с които третия е Аллах.“ (Муслим)

• Нежност и привързаност:

  предава се от Ебу Катаде /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Пратеника на Аллах (s) дойде при нас носейки на плещите си Умаме бинт Ебу Ел-Аас и отслужи молитвата намаз. Когато извършваше поклоните рукю и седжде я оставяше на земята, и когато се изправяше, отново я взимаше.“ (Бухари и Муслим)

• Улеснение:

  предава се от Енес /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Пратеника на Аллах (s) казва: „Когато пристъпя към молитвата намаз аз имам желание да я удължа и да я отслужвам дълго време, но когато чуя плача на кърмачетата, аз се смекчавам и отслужвам намаза за кратко време, защото познавам много добре силното чувство на майката породено от плача на детето ѝ.“ (Бухари)

• Страх и благочестивост:

  предава с от Ебу Хурейра /Аллах да е доволен от него/,че Пратеника (s) казва: „Понякога когато се прибера при семейството си, аз намирам фурма в постелята си и я приближавам към устата си за да я изям. След това се сещам, че може да е от садака и страхувайки се аз я оставям.“ (Бел.на преводача: „На Пратеника (s) му е забранено да яде от милостинята- садака“)

• Раздаване:

  предава се от Енес бин Малик /Аллах да е доволен от него/, че е казал:
  „Когато беше искано от Пратеника на Аллах (s) нещо, заради което даден човек приемаше Исляма, той винаги му го даваше. И така един ден дойде човек и той му даде овце колкото цяла долина. След това този човек се върна при народа си и каза: „Ей, народе мой! Приемете Исляма за ваша религия, наистина Мухаммед раздава много и не се страхува от бедност.“ (Муслим)

• Любов към взаимопомощта:

  Когато Айша / Аллах да е доволен от нея/ била попитана какво прави Пратеника на Аллах (s) в къщи, тя казала: „Той беше в прислуга на семейството си, а когато дойдеше време за молитвата намаз, той излизаше за да я изпълни.“ (Бухари)

  Предава се също от Бера бин Азиб /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Гледах в деня в който копаехме рова Хандек, как Пратеника (s) пренасяше пръст. От праха полепнала по космите на гърдите му не можех да видя кожата му- а той, имаше много косми по тях- и не престана да повтаря поезията на Абдуллах Бин Рауаха викайки със силен глас: „О, Аллах! Ако не беше Ти, ние нямаше да бъдем напътени, нямаше да отслужваме молитвата намаз и нямаше да даваме милостинята зекят, спусни над нас спокойствието и затвърди нашите стъпки, ако се сблъскаме (с другата войска), наистина врага престъпва спрямо нас, и ако желаят да ни съблазнят и заблудят, ние сме против.“ (Бухари и Муслим)

• Правдиви слова:

  Съпругата на Пратеника (s) Айша /Аллах да е доволен от нея/ казва: „Нямаше по-омразно поведение за Пратеника на Аллах (s) от лъжата. Веднъж един човек приказваше при Пратеника на Аллах лъжейки, и тази лъжа не отшумя от душата на Пратеника, докато не узна, че човека се е разкаял за нея.“ (Сахиха: 2052)

  Дори неговите врагове свидетелстват за неговата правдивост. Ето примера за Ебу Джехл, който беше най-свирепия враг на Пратеника и въпреки това, той каза: „Ей, Мухаммед! Аз не казвам, че ти си лъжец, но отричам това, с което си дошъл и към което призоваваш.“ В този момент Всевишния Аллах низпосла следното знамение: „Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.“ (Ель-Ен‘аам: 33)

• Зачитане и спазване на божествените забрани:

  Предава се от Айша /Аллах да е доволен от нея/ да казва: „Винаги, когато Пророка (s) имаше избор между две неща, той избираше по-лесното, ако не беше грях. А ако беше грях, той най-много странеше от него. Кълна се в Аллах, той никога не отмъщаваше когато ставаше дума за самия него, а когато се престъпваха забраните на Аллах, тогава той отмъщаваше.“ (Бухари и Муслим)

• Приветливо лице:

  Абдуллах бин Ел-Харис казва: „Не съм видял друг човек да се усмихва толкова много, колкото се усмихваше Пратеника на Аллах (s).“ (Тирмизи)

• Доверие и изпълнение на обещаното:

  Той беше уникален пример за доверен човек, който опазва и отдава правата на всички. Затова свидетелстват неговите врагове от Мекка, които въпреки, че се опитваха да го възпрат от призива му и изтезаваха повярвалите в него, не престанаха да му поверяват, и оставят нещата и богатствата си, за да им ги пази. Това доверие достигна връхната си точка, когато го принудиха да се пресели към Медина, заради лошото, което му нанасяха. Той (s) заповяда на неговия първи братовчед, Али бин Ебу Талиб, да отложи преселението си с три дни, за да върне поверените му неща на техните притежатели. (История на ибн Хашим 3/11)

  А от примерите за това как изпълняваше обещанията си е примирието, което сключи със Сухейл бин Амир, за определен срок и условия, поставени от Сухейл. Сухейл казал: „Ако дойде при теб някой от нас –дори да е на твоята религия- ти ще ни го върнеш и ще ни оставиш ние да се разправяме с него.“ Сухейл не склони да сключи примирие без това условие, а вярващите не желаеха да го приемат и започнаха да негодуват, говорейки по между си за него. Когато Пратеника (s) видя, че няма да склони, сключи примирието с това условие. И още в този момент, вървейки бавно заради това, че беше с окови дойде Ебу Джендел бин Сухейл бин Амир и застана насред мюсюлманите. А неговия баща Сухейл бин Амр каза: „Ей, Мухаммед това ще бъде първия човек, който искам от теб да ми го върнеш. Пратеника (s) каза: „Остави ми го.“
  Сухейл отговори: „Няма да ти го оставя.“
  Пратеника (s) каза: „Не, ще ми го оставиш.“
  Сухейл каза: „Няма да го направя.“
  Ебу Джендел почувствал, че ще бъде върнат на баща му и опитвайки се да провокира мюсюлманите казал: „Нима след като съм дошъл при вас като мюсюлманин, аз ще бъда върнат при езичниците?!... Нима не виждате на какво съм подложен?!“ Той беше подложен на жестоко наказание, заради това, че е приел Исляма. И въпреки това, Пратеника изпълни обещаното по време на примирието и го върна на Сухейл бин Амр. (Бухари) Но не се раздели с Ебу Джендел, докато не му каза: „О, Ебу Джендел! Търпи и се надявай за награда при Аллах. Наистина Аллах ще дари теб и онези слаби хора като теб с близък изход и избавление. Ние вече сме сключили мирен договор с тези хора и сме в примирие, а ние не сме предатели и изменници.“ (Ахмед)

  След това Пратеника (s) се върна в град Медина и при него дойде един човек от Курейш (Меканците) на име Ебу Бусайр, който беше мюсюлманин. А меканците бяха изпратили двама човека по следите му за да го върнат. Те казаха на Пратеника (s): „А мирния договор, който сключи с нас?“ И той (s) им предаде този човек.

• Смелост и липса на колебливост:

  Предава се от Али /Аллах да е доволен от него/ да казва: „В битката Бедр, ние стояхме зад Пратеника на Аллах (s), за да може да ни предпази, и той беше най-близкия от нас до врага, но въпреки това беше най-смелия човек в този ден.“ (Ахмед)

  Що се отнася до смелостта му извън войните, за нея ни разказва Енес ибн Малик /Аллах да е доволен от него/, казвайки: „Пророка (s) беше най-добрия и най-смелия човек. Една нощ мединците изпаднаха в ужас от силен звук и излязоха навън. Насреща им, те видяха Пророка (s), който бе проучил, какво е станало и се намирал на коня на Ебу Талха, който беше без седло. Той бе закачил меча си на врата на коня и каза: „Защо изпадате в ужас...Защо изпадате в ужас...? След това каза: „Този кон е изключително бърз.“ (Бухари и Муслим)

  Жителите на Медина излязоха посред нощ уплашени, защото бяха чули силен звук и искаха да узнаят от къде идва, а Пратеника (s) бе сам и вече се връщаше от посоката на звука. Когато дойде до тях, той ги успокои. Те видяха, че коня беше без седло, защото е нямало време да слага такова, понеже е трябвало да реагира внезапно. А меча му беше окачен на врата на коня, защото предполагал, че можело да се наложи да го използва. И така, той ги извести, че коня, с който е бил е много бърз и нямало време да чака други хора, за да отидат заедно с него.“

  Довод за неговата смелост, е дори случката преди битката Ухуд, когато Пратеника (s) се посъветва със сподвижниците си дали да водят война, и те бяха категорични, че искат да воюват. И макар той да не желаеше да води война, се съгласи с тях. След това сподвижниците съжалиха затова, че настояваха за война, защото Пратеника искаше да я избегне. Мюсюлманите от мединците (Енсарите) разказват: „Върнахме се при Пратеника (s) и му казахме: „О, Пратенико! Нека да е това, което ти пожелаеш.“ А той им отговори: „Не подобава на Пророк да свали ризницата си, след като я облякъл, докато не се е сражавал.“ (Ес-Сахиха: 1100)

• Щедрост:

  Ибн Аббас /Аллах да е доволен от него/ е казал: „Пратеника на Аллах (s) беше най-щедрия сред хората. И най-голяма щедрост проявяваше в месец Рамадан, когато Джибрил се срещаше с него. Той идваше при Пратеника (s) всяка вечер, за да го научава на Корана. И със сигурност Пратеника на Аллах, беше по-бърз в извършването на добро дело, от движението на вятъра.“ (Бухари и Муслим)

  Ебу Зер /Аллах да е доволен от него/ разказва: „Докато вървях заедно с Пророка (s) по улиците на Медина, изведнъж стигнахме до планината Ухуд, и той ми каза: „Ей, Ебу Зер.“
  Отговорих: „Отзовавам ти се о, Пратенико на Аллах.“
  Каза: „Ах, колко много желая да имам злато колкото планината Ухуд и да го раздам до последния динар с изключение на онези динари, които ще ги дам за да си погася заема. И ще го раздавам на хората така и така.“ Т.е. отдясно, отляво и отзад.“ (Бухари)

  Джабир ибн Абдуллах /Аллах да е доволен от него/ е казал: „Няма случай, в който да е поискано нещо от Пророка (s) и той да е отказал да го даде.“ (Бухари и Муслим)

• Срамежливост:

  Ебу Сейд Ел-Худри е казал: „Пратеника на Аллах (s) беше по-срамежлив от девственица, която се крие по ъглите на къщата. И когато видеше нещо, което ненавиждаше, ние узнавахме това по изражението на лицето му.“ (Бухари и Муслим)

• Скромен:

  Пратеника на Аллах (s) бе най-скромния човек. А как да не е така, когато онзи, който влезнеше в джамията, и не го познаваше не можеше да го отличи от сподвижниците му. Предава се от Енес ибн Малик да казва: „Докато бяхме седнали заедно с пророка (s) в джамията, дойде един човек на камила, накара камилата да седне, завърза я и ни попита: „Кой от вас е Мухаммед?“, а в този момент пророка беше се облегнал насред сподвижниците си. Ние казахме: „Той е този белокож човек, който се е облегнал...“ (Бухари) Причината този човека да не го познае се крие в това, че той не се отличаваше с нищо от сподвижниците си и хората около него.

  Също така, той не чувстваше отвращение и не се възгордяваше, а вървеше заедно с бедния, слабия и нуждаещия се, докато им удовлетвори нуждите. Предава се от Енес ибн Малик, че е казал: „Дойде една бедна жена от Медина и каза: „О, Пратенико на Аллах! Аз имам проблем и искам да говоря с теб.“ Той и каза: „Помисли на коя улица искаш да се срещнем, и аз ще дойда да разреша твоя проблем.“ И така той се срещна с нея насред улицата и ѝ помогна да си разреши проблема.“ (Муслим)

• Милост и състрадателност:

  Предава се от Ебу Сейд Ел-Енсари /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Ей, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах аз ще идвам по-късно за сутрешната молитва намаз (сабах), заради имама, който удължава много намаза.“- Ебу Сейд разказва: „Никога преди това не бях виждал Пратеника на Аллах (s) толкова ядосан в поучението си.- След това Пратеника (s) каза: „Ей, хора, наистина част от вас изпитват отвращение, затова онзи, който води молитвата намаз нека бъде лаконичен. Наистина сред хората има възрастни, слаби и хора в нужда.“ (Бухари и Муслим)

  Предава се от Усама ибн Зейд, че е казал: „Веднъж докато стояхме заедно с Пророка (s), дойде при него един човек, изпратен от дъщеря му, за да го извика да дойде при нея, защото сина ѝ умирал. А той (s) му каза: „Върни се при нея и я извести, че на Аллах принадлежи онова, което Той дава, и Негово е онова, което Той отнема, и всяко нещо при Него е с определен срок. След това и повели да търпи и да се надява на награда от Аллах.“ Не след дълго този човек се върна и каза, че тя се е заклела, че Пратеника ще дойде при нея. Чувайки това Пророка (s) отиде при нея заедно със Сеад ибн Убаде и Муаз ибн Джебел. Когато му подадоха детето ѝ, той го взе, душата на детето стенеше сякаш се намираше в мех за вода. В този момент очите на Пророка (s) се изпълниха със сълзи. Виждайки това Сеад му каза: „Ей, Пратенико на Аллах, какво е това? Той отговори: „Това е милост, която Аллах е заложил в сърцата на Неговите раби, и Аллах ще помилва онези от Неговите раби, които са милостиви.“ (Бухари и Муслим)

• Patience:

  Предава се от Енес ибн Малик, че е казал: „Веднъж вървях заедно с Пророка (s), а той беше облечен с риза от Наджран (град в Йемен), която беше с дълги краища. Дойде един бедуин, хвана го за дрехата и го опъна толкова силно, че когато погледнах към рамото на пророка, видях следи останали от дрехата по него. След това този човек каза: „Ей, Мухаммед! Задели дял за мен от богатството, което имаш.“, а той се обърна към него, засмя се и повели да му бъде даден дял.“ (Сахих)

  Друг от примерите за смиреността на Пророка (s) е преданието на Зейд ибн Се‘ане –той е еврейски равин- в което се споменава, че този равин му е дал заем, от който е имал нужда за да задоволи нуждите на приобщените хора към Исляма. Зейд разказва: „Когато останаха два или три дни до крайния срок на заема, Пратеника на Аллах (s) бе на едно погребение на човек от енсарите (мединците) заедно с Ебу Бекр, Омар, Осман и група от сподвижниците си. След като отслужи молитвата за умрелия (дженазе намаз), отиде до една стена и седна облягайки се на нея. Аз го хванах за ризата, и погледнах към него със строго лице и след това казах: „Ей, Мухаммед! Нима няма да ми върнеш това, което ми дължиш? Кълна се в Аллах, аз не съм виждал рода на Абдул-Мутталиб да отлага плащането въпреки, че съм имал взаимоотношения с тях!!! Зейд продължава да разказва, казвайки:
  „Погледнах към Омар ибн Ел-Хаттаб и видях, че очите му играят като движеща се планета. След това той ме погледна с остър поглед и ми каза: „Ей, враг на Аллах! Нима казваш на Пратеника на Аллах (s) това което чувам и вършиш с него това, което виждам? Кълна се в онзи, който го изпрати с истината, ако не се страхувах, че ще изпусна онова, за което се надявам, щях да прережа врата ти с меча си.“
  А Пратеника на Аллах (s) гледаше към Омар с пълно спокойствие и без да избърза. След като Омар приключи, той каза: „О, Омар! Ние имаме нужда от теб за друго, а не за това, което спомена. Аз имам нужда да ми повелиш да си върна заема по най-прекрасния начин и той има нужда да му повелиш да си търси неговото право по най-прекрасния начин. Ей, Омар! Отиди заедно с него и му върни неговото право, след това му дай двайсет саа (една саа е 3 кг) в повече заради това, че го навика.“ Зейд продължава да разказва: „Омар ме заведе до едно място, върна ми заема и ми даде двайсет саа фурми, а аз казах: „Това е в повече, защо?“
  Той ми отговори: „Пратеника на Аллах (s) ми заповяда да ти дам това в замяна на това, че те навиках.“
  Аз му казах: „Ей, Омар позна ли ме?“
  Отговори: „Не, кой си ти?“
  Аз му казах: „Зейд ибн Се‘ане.“
  Каза: „Равина ли?“
  Отговорих: „Да, равина.“
  Той ме попита: „Какво те подтикна да кажеш на Пратеника на Аллах (s) това, което му каза, и да извършиш с него това, което извърши.“
  Отговорих: „Ей, Омар! Аз узнах всички признаци на пратеничеството, след като погледнах към него, освен два, за които аз лично го изпитах: „Неговото извинение превъзхожда невежеството, а силното невежество не надбавя при него нищо друго, освен повече опрощение и извинение.“
  Ей, Омар! Призовавам те за свидетел, аз признавам Аллах за мой Господар, признавам Исляма за моя религия и признавам Мухаммед (s) за пророк.
  Ей, Омар! Бъди свидетел, че аз съм най-богатия в Медина от хората и давам половината от богатството си, като садака за общността на Мухаммед (s).“
  Омар каза: „За част от неговата общност или цялата, то няма да стигне за всички тях?!“ Казах: „За част от тях.“
  След това Омар и Зейд се върнаха при Пратеника на Аллах (s) и Зейд каза: „Свидетелствам, че няма друг истински бог, заслужаващ да се обожава с искреност, освен Аллах, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.“ След този момент, равина повярва в Пратеника, последва го и участва в много от битките заедно с него. И накрая умря в битката при Табук сражавайки се с врага –Аллах да се смили над него.“ (Ибн Хиббан)

  Може би най-големия пример за това, как Мухаммед (s) извиняваше хората и им опрощаваше, се крие в неговото завръщане в Мекка при хората, които го изтезаваха и наказваха по различни начини и след това го прогониха от родния му град. И въпреки всички тези неща, в деня когато той завладя Мекка и меканците се бяха събрали около него, той им каза: „Какво мислите, че ще направя с вас?“ А те отговориха: Добро, о, благородни братко- син на благороден брат.“ Той им каза: „Отивайте си, вие сте свободни.“ (Бейхаки и Тирмизи)

• Търпение:

  Пратеника (s) бе най-прекрасния пример за търпеливост. Преди да започне да призовава явно, той полагаше огромно търпение, спрямо постъпките на народа си и тяхното обожание на идолите. След като започна явно да призовава към религията на Аллах, неговото търпение се усили, и той търпеше всички несгоди и трудности произлизащи от сънародниците му в Мекка, а след това и от лицемерите в Медина. Всичко това, той го понасяше с убеденост и надежда, че Аллах ще го възнагради за търпението му. Дори когато той загуби най-близките си хора, пак бе най-прекрасния пример за търпелив човек.Пример за това, са съпругата му Хадиджа и всичките му деца, освен Фатима, които умряха докато беше още жив. И не само те, но и чичовците му Ебу Талиб и Хамза –Аллах да е доволен от тях. И въпреки всичко това, той бе изключително търпелив и се надяваше да спечели наградата при Аллах.

  Енес ибн Малик /Аллах да е доволен от него/ разказва: „Влезнахме заедно с Пратеника на Аллах (s) при Ебу Сейф Ел-Кайн. Неговата съпруга кърмеше сина на Пратеника (s) Ибрахим. Той взе Ибрахим, целуна го и го помириса. Не след дълго отново влезнахме при него, а Ибрахим се намираше в последните си въздишки преди смъртта. В този момент, очите на Пратеника на Аллах (s) се изпълниха със сълзи. Виждайки това, Абдуррахман ибн Ауф му каза: „Това ти ли си о, Пратенико на Аллах?“ Той отговори: „Ей, синко на Ауф, това е милост.“ След това каза: „Очите сълзят и сърцето тъжи, но ние не казваме друго, освен онова, от което е доволен нашия Господар. Наистина ние о, Ибрахим сме тъжни, заради това, че се разделяме с теб.“ (Бухари)

• Правосъдие и справедливост:

  Пратеника на Аллах (s) беше справедлив във всяка област на земния живот, и беше справедлив спрямо шериата на Аллах. Предава се от Айша /Аллах да е доволен от нея/, че е казала: „Племето Курейш се бяха заели да се застъпят за една жена, която беше откраднала нещо и една част от тях казаха: „Кой ще говори за нея с Пратеника на Аллах (s).“ Някои от тях казаха: „Кой друг, освен любимеца на Пратеника на Аллах (s)- Усама ибн Зейд. След като Усама отиде и разговаря с него, той каза: „Нима се застъпваш за нещо, което е свързано с наказание, от наказанията на Аллах?! После Пратеникът на Аллах (s) стана и каза: „Наистина онези преди вас бяха погубени, защото когато високопоставена личност откраднеше, те го оставяха, а когато откраднеше от тях беден и немощен, те му прилагаха предписаното наказание от Аллах. Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, ако дъщерята на Мухаммед беше откраднала, и на нея щях да отсека ръката.” (Бухари и Муслим)

  Той беше справедлив дори, когато ставаше дума за самия него. Усейд ибн Худейр /Аллах да е доволен от него/ разказва: “Докато един човек от енсарите (мюсюлманин от Медина) говореше на хората разсмивайки ги със закачки, пророка (s) го прекъсна удряйки го по корема на шега с пръчка, която държеше в ръката си. Този човек му каза: „Аз искам възмездие, остави ме да си взема моето право от теб.“ Пратеника (s) му отговори: „Вземи си твоето право.“ Този човек каза: „Ти си облякъл риза, а аз не бях с риза.“ Тогава Пророка (s) вдигна ризата си, а този човек го прегърна и започна да целува корема му казвайки: „Моята цел беше това о, Пратенико на Аллах.“ (Ебу Дауд)

• Страх от Аллах:

  Пратеника на Аллах (s) бе човека, който най-много се страхуваше и боеше от Аллах. Абдуллах ибн Мес‘уд разказва: „Пророка (s) ми каза: „Чети ми Коран.“ Аз му казах: „Ей, Пратенико на Аллах! Нима аз да ти чета, след като ти си онзи, на който е низпослан?! Той каза: „Да.“ И така, аз започнах да му чета от сура Ен-Ниса, докато стигнах до следното знамение: „И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммад] да свидетелстваш за тях?“ (Ен-ниса: 41) Чувайки това знамение той каза: „Достатъчно.“ В този момент аз се обърнах към него и го видях да плаче.“ (Бухари и Муслим)

  Предава се от Айша /Аллах да е доволен от нея/, че казва: „Когато пророка видеше да се появи облак в небето, който се предполагаше, че носи със себе си дъжд, започваше да върви назад напред, и да излиза и влиза в къщата като в този момент се променяше изражението на лицето му от страх. А когато дъжда преминеше, той се успокояваше. След като аз забелязах това, той ми каза: „Това от което аз се страхувам, е да не е като онзи дъжд, за който някои хора казват: „И когато го видяха широк облак, прииждащ към техните долини, рекоха: “Това е облак, който ще изсипе дъжд над нас”. Но не, то е онова, за което бързахте вятър с болезнено мъчение в него.“ (Ель-Ехкаф: 24) (Бухари и Муслим)

• Удовлетвореност и богата душа:

  Омар ибн Ел-Хаттаб разказва: „Влязох при Пратеника на Аллах (s) и го заварих на една рогозка и между нея и него имаше нещо, а под главата си имаше възглавница от кожа, напълнена с влакна от палмово стъбло. Между краката му, имаше листа, които се използват за обработка на кожи, а до главата си имаше необработени кожи, закачени на един прът. Когато видях следите от впитата в кожата му рогозка, аз заплаках, а той ме попита: „Какво те накара да плачеш?“ Отговорих: „О, Пратенико на Аллах! Как да не плача, когато Цезар и Хосрой (Ануширван) се наслаждават на земните блага и се облагодетелстват, а ти си Пратеник на Аллах и си в това положение?!“ Пратеника (s) му каза: „Ей, Омар, нима не си доволен от това за Цезар и за Хосрой да са земните наслади, а за нас отвъдното?!“ (Бухари и Муслим)

• Любов и доброта към всички хора, дори и към враговете си:

  Предава се от съпругата на Пророка (s), че е казала: „Попитах Пратеника (s): „Имал ли си по-тежък ден от деня на битката Ухуд?“ А той ми отговори: „Аз изтърпях това, което изтърпях от твоя народ, и най-тежкото за мен беше да понеса това, което те ми причиниха в деня Акабе. В този ден, аз потърсих от ибн Аля Абди Ялил бин Абу- Кулял да ме защити от племето Курейш, за да мога да призовавам хората към Исляма, а той отказа да изпълни моето искане. И така аз си тръгнах угрижен и унесен, озовавайки се в подножието на планината Сеалиб (планина между Мекка и Тайф). Вдигайки главата си към небето, аз видях необичаен облак, който ми пазеше сянка и неочаквано се показа Джибрил, който ме повика и ми каза: „Аллах чу какво ти каза твоя народ и как те се отвърнаха от теб. Аллах ти изпрати ангела на планините, за да изпълни онова, което пожелаеш да му повелиш.“ В този момент чух, как ме извика ангела на планините и ме поздрави с поздрава селям (Ес-Селяму Алейкум), след това ми каза: „Ей, Мухаммед! Аллах чу думите на твоя народ и изпрати мен- ангела на планините- да изпълня това, което ми повелиш. Ако пожелаеш, аз ще стоваря върху тях двете планини заобикалящи Мекка.“ Пророка (s) отговори: „Не, аз се надявам, Аллах да извади хора от тяхното потомство, които да обожават единствено Аллах и да не съдружават нищо с Него.“ (Бухари и Муслим)

  В друго предание се споменава от Омар бин Ел-Хатаб, че е казал: „Когато умря Абдуллах ибн Убейе ибн Сулул, дойде при Пратеника на Аллах (s) сина му Абдуллах, и потърси от него да му даде ризата си, за да я използва за кефин (плат с който се облича мъртвия преди да бъде погребан) и да го погребе с нея. Пратеника (s) му даде ризата си. След това поиска от него да отслужи на баща му дженазе намаз (молитва- намаз за мъртъв човек). Чувайки това, Пратеника (s) стана, а аз (Омар) ставайки заедно с него, го хванах за дрехата и му казах: „Нима ще му отслужиш дженазе намаз, след като Аллах ти забрани това?!
  
  Пратеника (s) отговори: „Аллах ми даде право да избирам, като ми каза: „И да молиш [о, Мухаммад] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости.“ (Ет-Теубе: 80)

  Затова, аз ще моля Аллах да му опрости повече от 70 пъти. Аз му казах: „Той е лицемер! И така той му отслужи дженазе намаза, след това Аллах низпосла следното знамение: „И никога не отслужвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му!“ (Ет-Теубе: 84) (Бухари и Муслим)